— А ти къде си всъщност? — попита Ариа.
Айзък се появи от гората, като теглеше шейната си. Погледна нагоре към нея и махна с ръка. Емили преглътна тежко, сърцето й се разтуптя.
— Трябва да вървя — каза бързо тя. — Ще ти се обадя после.
— Чакай! — В гласа на Ариа прозвуча тревога. — Аз не съм…
Емили затвори телефона, прекъсвайки връзката. Айзък вдигна триумфално гумената шейна над главата си.
— Великият Айзък трябваше да се бори с мечка за нея! — извика той. Емили се засмя насила, опитвайки се да се успокои. Сигурно имаше някакво логично обяснение за съобщението на Ариа. Едва ли беше нещо сериозно.
Айзък се тръсна в шейната си и я погледна изпитателно.
— Така и не решихме каква ще е наградата ми за това, че спечелих състезанието.
Емили изсумтя, позволявайки си да се отпусне за миг.
— Какво ще кажеш за титлата „Най-великият измамник на света“? Или снежна топка в лицето?
— А какво ще кажеш за това? — И преди тя да се усети, той коленичи до нея и я целуна нежно по устните. Когато се отдръпна, Емили притисна длан към устата си. Усети вкуса на зелените ментови бонбонки тик-так, които Айзък смучеше, и устните й изтръпнаха, сякаш току-що я беше ужилила пчела.
Очите на Айзък се разшириха, когато забеляза изражението на лицето й.
— Нали… не сбърках?
Емили се усмихна объркано.
— Не — отвърна бавно тя. И щом думата докосна устните й, тя някак си усети, че наистина не е сбъркал.
Айзък се ухили и хвана облечената й в ръкавица ръка. Главата на Емили се завъртя така, сякаш току беше слязла от карнавална въртележка.
Внезапно телефонът й отново иззвъня.
— Извинявай. Една моя приятелка се обади преди малко — обясни тя и отново го извади от джоба си. — Сигурно пак звъни. — Тя леко се обърна настрани и погледна към екрана:
Имате 1 ново съобщение.
Емили усети как гърлото й пресъхва. Обърна се и огледа неясния, тъмен хълм, но двамата с Айзък бяха единствените хора тук. Тя бавно отвори съобщението.
Здрасти, Ем! Не пише ли в Библията, че добрите християни не целуват момичета като теб? И какво ще правим сега? Аз няма да издам греховете ти, ако ти не издадеш моите. Целувки.
14.
Вива ла Хана!
Малко по-късно същата вечер Хана влетя през входа на „Рив Гош“, френското бистро в мола „Кинг Джеймс“, като свиваше и разгъваше напрегнато юмруци. От грижливо прикритите тонколони се носеше гласът на Серж Гинсбург, а въздухът ухаеше на печено месо и пържени картофки, разтопено краве сирене и „Диор Жадор“. Затвореше ли очи, Хана почти можеше да си представи, че е миналата зима и Мона стои до нея. Все още не се беше случило нищо лошо — тялото на Али не беше открито в онази ужасна яма, нямаше го ужасният белег на брадичката й, зловещият Иън не беше пуснат навън под гаранция, нямаше никакви нови съобщения от някакъв си фалшив А. Хана и Мона все още бяха най-добри приятелки, оглеждаха се в античните огледала, които висяха над умивалниците, и отправяха влюбени погледи към новите броеве на списанията „Ел“ и „Ю Ес Уийкли“.
Тя беше идвала в „Рив Гош“ и след Мона, разбира се — Лукас работеше тук през уикендите и винаги черпеше Хана с малък ром и диетична кола. Но тази вечер до нея не стоеше Лукас. Тя вървеше заедно с… Кейт.
Кейт изглеждаше добре — великолепно дори. Черна копринена панделка придържаше лъскавата й кестенява коса. Беше облечена с яркочервена вталена рокля и носеше тъмнокафяви ботуши „Льофлер Рандъл“. Хана беше обула любимите си черни боти „Марк Джейкъбс“ с високи токчета, кашмирена блуза с качулка и тесни дънки, а устните й блестяха с любимото й ултрачервено червило „Нарс“. Двете заедно изглеждаха милиард пъти по-добре от Наоми и Райли, които се бяха свили като два грозни градински гнома край масата, на която по принцип сядаше Хана.
Хана се намръщи. Адски късо подстриганата коса на Наоми и късият й, дебел врат я правеха да изглежда като костенурка. Плъховидният нос на Райли помръдна, когато онази избърса ужасно тънките си устни със салфетка.
Кейт погледна към Хана, засичайки намръщения й поглед.
— Те вече не са ти врагове, не го забравяй! — прошепна тя с ъгъла на устата си.
Хана въздъхна. На теория подкрепяше плана на Кейт „щом не можеш да ги победиш, съюзи се с тях“. Но в действителност…
Кейт се обърна към Хана. Тя беше с три инча по-висока от нея, затова се налагаше да навежда глава, когато й казва нещо.