— Имаме нужда от приятелки като тях — произнесе спокойно Кейт. — Силата ни е в бройката.
— Да, просто…
— Имаш ли дори причина да ги мразиш? — изстреля бързо Кейт.
Хана сви рамене. Мразеше ги, защото бяха кучки… и защото Али също ги мразеше. Само че Али така и не им беше обяснила какво са направили Наоми и Райли, за да ги зареже така безцеремонно. Пък и Хана не можеше просто ей така да ги попита за това. Али беше накарала Хана и останалите да обещаят, че никога повече да не говорят с Наоми и Райли.
— Хайде. — Кейт сложи ръце на хълбоците си. — Дай да го направим.
Хана простена и изгледа намръщено бъдещата си доведена сестра. В единия ъгъл на устата й имаше някакво мъничко петно. Хана не беше сигурна дали беше пъпка… или нещо друго. От ума й не излизаше загадъчната тайна, за която Кейт беше намекнала предишния ден на закуска — че беше спала с някакво момче и това беше довело до усложнения. Херпесът си беше усложнение, нали? А от него не се ли получаваха мехури по кожата?
— Хубаво, да вървим — изсумтя Хана. Кейт се усмихна, хвана я за ръката и я поведе към масата на Наоми и Райли. Момичетата ги забелязаха, махнаха на Кейт, но Хана изгледаха подозрително. Кейт се запъти право към пейката и се тръшна върху червената възглавничка.
— Как сте, мацки? — изписка тя, раздавайки въздушни целувки.
Наоми и Райли се умилкваха известно време около Кейт, възхищавайки се на роклята й, на гривната и ботушите, побутваха пълните си чинии с пържени картофи към нея. След това Наоми погледна към Хана, която продължаваше да стои права до количката с десерти.
— А тази какво прави тук? — попита тя с нисък глас.
Кейт пъхна едно пържено картофче в устата си. Хана беше забелязала, че тя е от момичетата, които можеха да погълнат тонове храна, без да наддадат и един килограм. Кучка.
— Хана дойде, защото иска да ви каже нещо, мацки — обяви Кейт.
Райли повдигна извитите си вежди.
— Така ли?
Кейт кимна и скръсти ръце.
— Иска да се извини за всички гадости, които ви е причинила през годините.
Какво? Хана беше прекадено зашеметена, за да издаде и звук. Кейт беше казала, че просто ще се държат мило, не че ще се подмазват. Защо й е да се извинява на Наоми и Райли? Те й бяха причинили също толкова гадости, колкото и тя на тях.
Кейт продължи:
— Иска да започне на чисто с вас, мацки. Каза ми, че дори не се сеща за причината, поради която сте се скарали.
Хана хвърли такъв поглед към Кейт, който би стопил и замръзнала лава.
— Добре де — промърмори накрая, навеждайки очи. — Съжалявам.
— Чудесно! — изграчи Кейт. Тя погледна другите момичета окуражаващо. — Значи мир?
Наоми и Райли се спогледаха и се усмихнаха.
— Мир! — извика гръмко Наоми и всички, които седяха на околните маси, се обърнаха раздразнено към тях. — Мона прецака и нас. Правеше се на наша най-добра приятелка, а после ни заряза след катастрофата с теб. Без каквато и да е причина!
— Е, всъщност вече знаем причината — поправи я Райли, вдигайки показалеца си. — Заряза ни, за да се върне при теб и по-късно, когато никой не е подозирал, да те блъсне с нейната кола.
— Боже. — Райли притисна ръка към гърдите си. — Толкова е зла.
Хана примигна. Точно за това ли трябваше да говорят сега?
— Наистина се чувстваме ужасно заради това, което трябваше да преживееш, Хана — усмихна се престорено Наоми. — Освен това съжаляваме много, че се карахме. Така че мир, определено! — Тя се изправи развълнувано и отново седна.
— Страхотно! — извика Кейт. Тя прегърна Хана и Хана също се опита да изобрази усмивка.
— Сядай, Хана! — каза Наоми. Хана седна предпазливо, чувствайки се като чихуахуа, което е навлязло в двора на някой ротвайлер. Всичко й изглеждаше твърде лесно.
— Тъкмо разглеждахме новия „Тийн воуг“. — Райли побутна списанието към тях. — Нали благотворителната среща е този уикенд. Трябва да бием всички кучки с най-хубавите рокли.
Хана повдигна вежди, забелязвайки датата на корицата на списанието.
— Мислех, че този брой ще излезе чак след няколко седмици.
Райли отпи глътка от боровинковия си сок.
— Братовчедка ми работи в редакцията на списанието. Това е просто макет, но броят вече е даден за набор. Праща ми ги предварително. Понякога дори получавам покани за разпродажби, до които обикновените клиенти нямат достъп.