Сините очи на Кейт се опулиха.
— Супер!
Райли прехвърли няколко страници от списанието и посочи една кокетна черна коктейлна рокля.
— Божичко, толкова ще ти отива, Хана.
— На кого е? — наведе се напред с любопитство Хана.
— А тази страхотно ще ти подхожда на очите, Кейт. — Наоми посочи една синя тясна рокля на „BCBG“. — „Прада“ имат едни прелестни сатенени пантофки в същия цвят. Посетихте ли вече магазина им? Ей го там. — И тя посочи с пръст.
Кейт поклати глава. Наоми сложи ръка на устата си и ахна ужасена.
Кейт се засмя и отново погледна към списанието.
— Сигурно трябва да водим и кавалер на тази среща, нали? — попита тя, докосвайки лъскавите страници. — А аз дори не познавам нито едно момче тук.
— Няма за какво да се тревожиш. — Наоми завъртя очи. — Всички момчета в училище говорят за теб.
Райли обърна страницата.
— А Хана вече си има кавалер.
Хана веднага се напрегна. Сарказъм ли долови в гласа на Райли? И каква беше тази грозна усмивка на лицето на Наоми? В този миг я осени — канеха се да се изгаврят с Лукас. С манията му да ходи на разни клубни сбирки след училище, може ли, или пък с гейския потник, който трябваше да облича на работа в „Рив Гош“, или с това, че не играе лакрос. Из училище се носеше нелепият — и абсолютно неверен — слух, че няколко години по-рано Али била казала, че Лукас е хермафродит.
Хана сви юмруци в очакване. Знаеше си, че цялата „да простим и да забравим“ работа е твърде хубава, за да е истина.
Но Наоми просто й се усмихна меко. Райли цъкна с език.
— Късметлийка.
Слабата като манекенка сервитьорка остави в ъгъла на масата тефтерче със сметката. В другия край на залата една млада двойка около двайсетте седеше под любимия на Хана стар френски постер — зелен дявол, който танцува прегърнал бутилка абсент. Хана погледна към Наоми и Райли, момичетата, които й бяха врагове откакто се помнеше. Нещата, заради които двете с Мона им се подиграваха, вече като че ли не струваха. Любовта на Райли към клиновете всъщност се оказа предвестник на модата — тя беше започнала да ги носи още преди Рейчъл Зоуи да ги избере за Линдзи Лоън. А новата прическа на Наоми всъщност я правеше да изглежда шик, и тя наистина заслужаваше признание за това, че се е осмелила да се хвърли в тази авантюра.
Хана отново погледна към списанието, внезапно изпълнена с великодушие.
— Райли, ще изглеждаш зашеметяващо в тази „Фоули и Корина“ — рече тя, сочейки една смарагдово зелена рокля.
— И аз си мислех същото! — съгласи се Райли и плесна одобрително ръката й. Изведнъж на лицето й се изписа лукаво изражение. — Знаете ли, до затварянето на мола остава един час. Да отскочим ли до „Сакс“?
Хана внезапно се почувства така, сякаш някой я беше наметнал е голям, мек кашмирен шал. Тя отново седеше в „Рив Гош“ с група момичета, готови да полетят към любимите й магазини. Всичките й тревоги отлетяха за миг. Че кой ще хаби време в тревоги и съжаления, когато може да отиде на пазар с новите си най-добри приятелки? Тя си спомни за съня си в болницата, докато още беше в кома след инцидента. Тогава Али се беше навела над болничното й легло и й беше казала, че всичко ще бъде наред. Може би Али от сънищата й говореше точно за този момент.
Докато протягаше ръка, за да вземе чантата си и да тръгне след останалите, тя забеляза, че на дисплея на блекбърито й примигва съобщение за нов есемес. Хана бързо погледна към момичетата. Кейт тъкмо обличаше кожухчето си, Наоми подписваше сметката, а Райли си слагаше червило. Сервитьорките обикаляха из „Рив Гош“, вземаха поръчки и поднасяха чинии. Тя отметна коса през раменете си и отвори съобщението.
Мило малко прасенце. Онези, които забравят миналото, са обречени да го повторят. Помниш ли нещастния си „инцидент“? Ако разкажеш на някого за мен, този път ще се погрижа да не се събудиш повече. Но само за да ти покажа, че мога да се държа мило, ще ти подскажа нещичко: някой в живота ти не е такъв, какъвто изглежда. Обичкам те!
— Хана?
Хана бързо покри дисплея на телефона си с ръка. Кейт се беше приближила на няколко крачки и я чакаше, облегната на мраморния бар.
— Наред ли е всичко?
Хана си пое дълбоко дъх и постепенно черните точки пред очите й започнаха да се разсейват. После бавно пусна телефона обратно в чантата си. Голяма работа. Майната му на тоя измислен А. — всеки може да е чул за малкото прасенце и инцидента. Тя отново беше на върха, където й беше мястото, и нямаше да позволи на някое глупаво хлапе да й съсипва живота.