— Всичко е наред — изчурулика тя, дръпвайки ципа на чантата. После се втурна през ресторанта и се присъедини към останалите.
15.
Дори в библиотеките не е безопасно
Спенсър наблюдаваше безизразно как парата от металната й термо чаша за кафе бавно се издига във въздуха. Андрю Кембъл седеше срещу нея, разлиствайки дебелия учебник по икономика. Той почука с пръст по една графика.
— Така, тук се обяснява как Федералният резерв контролира притока на пари — заяви той. — Например, ако Феда се разтревожи, че икономиката ни навлиза в рецесия, той намалява резерва и лихвите по заемите. Помниш ли, че говорихме за това в час?
— Аха — промърмори неясно Спенсър. Единственото нещо, което знаеше за Федералния резерв беше, че когато той намали лихвите, родителите й започват да се вълнуват, защото това означава, че акциите им ще скочат до небето и майка й ще може да предекорира хола — отново! Но Спенсър въобще не можеше да си спомни кога са говорили за това в час. Тя се чувстваше все така отчаяно безпомощна по икономика, както когато сънуваше, че е затворена в някаква подземна стая, която бавно се пълни с вода. Всеки път, когато се опиташе да набере 911, бутоните на телефона започваха да се въртят около нея. След това се превръщаха в гумени мечета и водата изпълваше устата и носа й.
Беше малко след осем часа в сряда вечерта и Спенсър и Андрю седяха в една от залите за четене на Роузуудската обществена библиотека и преговаряха последния дял от учебника по икономика. Тъй като тя беше изплагиатствала есето си по икономика, от „Роузууд дей“ бяха обявили, че ако този срок не завърши с шестица, ще бъде изключена завинаги от класа. Родителите й със сигурност нямаше да се изръсят за частен учител — те дори все още не бяха разблокирали кредитните й карти — затова Спенсър се примири и се обади на Андрю, който имаше най-високите оценки в класа. Странно, но той с удоволствие се съгласи да се срещне с нея, въпреки тоновете домашни, които имаха по английски, висша математика и химия.
— Освен това тук се прилага и уравнението на Фишер — продължи Андрю, почуквайки с пръст по учебника. — Спомняш ли си го? Нека да го използваме при разрешаването на някои проблеми в този раздел.
Кичур от гъстата руса коса на Андрю падна над очите му, когато се протегна, за да вземе калкулатора. Тя си помисли, че усеща кестеновия аромат на „Килс Фейшъл Фюъл“, любимият й мъжки балсам за лице. Винаги ли го беше използвал, или отскоро? Беше повече от сигурна, че последния път, когато беше близо до него, на бала, той си беше сложил нещо по-различно.
— Ехо, Земята вика Спенсър! — Андрю размаха ръка пред лицето й.
Спенсър примигна.
— Извинявай — заекна тя.
Той сгъна ръка върху учебника и се облегна на нея.
— Чу ли въобще нещо от това, което ти казах?
— Разбира се — увери го Спенсър, въпреки че когато се опита да си спомни, в главата й се завъртяха съвсем различни мисли. Като съобщението на А., което получиха, след като Иън беше пуснат под гаранция. Или новинарските репортажи за процеса срещу него, който започваше в петък. Или как майка й планира благотворителното събитие без нейно участие. Или намекът, че може би Спенсър не е родена Хейстингс.
Мелиса не разполагаше с кой знае какво в подкрепа на теорията си, която беше изказала във вторник вечерта. Всъщност единственото й доказателство, че може би Спенсър е осиновена, беше това, че братовчед им Смит я беше подигравал някога, когато бяха още малки. Женевиев го беше напляскала и го беше изпратила в стаята му. И освен това, като се замисли, Мелиса не можеше да си спомни майка си да е била бременна цели девет месеца със Спенсър.
Това не беше много, но колкото повече разсъждаваше Спенсър, толкова повече й се струваше като важно парче от пъзела, паднало точно на мястото си. Като се изключат мръснорусите коси, двете с Мелиса въобще не си приличаха. Освен това Спенсър винаги се беше чудила защо майка й се ядосваше толкова много, когато я хващаше заедно с Али и останалите да играят на „Ние сме тайни сестри“ в шести клас. Фантазираха си, че рождената им майка всъщност е някаква богата светска дама с много връзки, която изгубила петте си красиви дъщери на летището в Куала Лумпур (най-вече защото им харесваше как звучат думите Куала Лумпур), защото била шизо (най-вече защото им харесваше звученето на думата шизо). Обикновено госпожа Хейстингс се преструваше, че Спенсър и приятелките й все едно не съществуват. Но когато чу с какво се занимават, тя бързо се намеси с думите, че въобще не е забавно човек да се шегува с психиатричните заболявания или с изоставените от майките си деца. Ама, чакай! Това беше просто игра.