Това обясняваше и много други неща. Защо родителите й винаги фаворизираха Мелиса пред нея. Защо винаги бяха толкова разочаровани от Спенсър. А може би това въобще не беше разочарование — може би просто се отнасяха към нея с презрение, защото тя не беше истинска Хейстингс. Но защо не й го бяха казали още преди години? Осиновяването не беше нещо скандално. Кирстен Кълън беше осиновена; рождената й майка беше от Южна Африка. В началото на всяка учебна година Кирстен носеше снимки от лятното си пътуване до Кейптаун, където беше родена, и всяко момиче в класа на Спенсър си умираше от завист. Някога Спенсър също си беше мечтала тайно да е осиновена. Това й изглеждаше толкова екзотично.
Тя гледаше разсеяно през малкото прозорче на читалнята към огромната синя арт инсталация, която висеше от тавана на библиотеката.
— Извинявай — обърна се тя към Андрю. — Малко съм стресирана.
Андрю се намръщи.
— Заради икономиката ли?
Спенсър си пое дълбоко дъх, готова да му се сопне, че това въобще не му влиза в работата. Само че той я гледаше толкова пламенно, а и наистина й помагаше. Тя отново се сети за онази ужасна нощ на благотворителния бал. Андрю беше толкова развълнуван от мисълта, че те излизат заедно, но когато откри, че Спенсър всъщност го е използвала, много се обезсърчи и ядоса. Всичките истории с А. и Тоби Кавана се случиха точно след като Андрю разбра, че тя излиза с друг. Всъщност тя дали въобще му се извини за това?
Спенсър започна да затваря цветните си маркери и да ги прибира в калъфчето им, като внимаваше да ги подрежда с капачетата нагоре. Точно когато прибра електриковосиния маркер, изведнъж всичко в нея започна да съска, сякаш тя беше миниатюрен вулкан, готов всеки момент да изригне.
— Вчера получих покана за участие в лятната програма на Йейл и майка ми я изхвърли, преди да успея да я погледна — изтърси тя. Не можеше да разкаже на Андрю за Иън или А., но се почувства добре, след като поне успя да каже нещо. — Каза ми, че за нищо на света от Йейл няма да ме приемат в тяхната лятна програма. Освен това… родителите ми подготвят благотворителното събиране на „Роузууд дей“ този уикенд, а майка ми дори не ми спомена за това. Обикновено й помагам при подготовката на подобни събития. После пък баба ми почина в понеделник и…
— Баба ти е починала? — очите на Андрю се разшириха. — Защо не каза нищо?
Спенсър примигна, изумена. Защо да казва точно на Андрю, че баба й е починала? Да не би да са приятели?
— Не знам. Както и да е. Оставила е завещание, в което не съм включена — продължи тя. — Първо си помислих, че е заради историята със „Златната орхидея“, но после сестра ми спомена за това, че в завещанието бил използва изразът „законни внуци“. В началото не й повярвах, но след това се замислих. В това има смисъл. Трябваше да се досетя.
— Я по-бавно — рече Андрю, поклащайки тава. — Нещо не разбирам. Трябваше да се досетиш… за какво?
Спенсър си пое дълбоко дъх.
— Извинявай — произнесе меко тя. — Законни внуци означава, че някой от нас не е роден в семейството. Означава, че съм… осиновена.
Спенсър почука с нокти по голямото махагоново бюро в читалнята. Някой беше издълбал с ножче върху него. „Анджела е кучка“. Беше й много странно да произнесе на глас думите „аз съм осиновена“.
— Може да е за добро — продължи да размишлява на глас Спенсър, протягайки дългите си крака под масата. — Може би истинската ми майка се интересува от мен? Може би ще успея да се измъкна от Роузууд?
Андрю мълчеше. Спенсър го погледна, чудейки се дали не е казала нещо обидно. Най-накрая той се обърна и я погледна право в очите.
— Обичам те — обяви той.
Спенсър се ококори.
— Моля?
— Това е един уеб сайт — продължи Андрю, без да трепне. Столът му изскърца, когато се облегна назад. — Обичам те точка ком. Или може би беше слято „обичам те“, не съм съвсем сигурен. Сайтът помага на осиновени деца да се съберат с рождените си майки. По време на пътуването ми до Гърция се запознах с едно момиче, което ми разказа за него. Писа ми на следващия ден, за да ми каже, че се е получило. Щяла да се срещне с истинската си майка следващата седмица.