Ариа искаше да го попита дали има предвид, че ще е особено, защото знае, че тя се интересува от него, или защото се среща с нейната все още неразведена майка.
— Всичко е… наред. — Ариа остави чашата с кафе на масичката в коридора, върху която стоеше телефонът. Тя беше затрупана с рекламни материали от последните изложби на Ксавие — Ила сигурно се беше разровила из творбите му. След това поотпусна твърде късите сиви панталонки на пижамата си. Искаше й се да не беше обличала точно тези, които имаха огромен розов Пегас на задничето.
Тя се сети за съобщението на А., което беше получила предишната вечер в „Зайко байко“. Уайлдън беше обещал, че ще й се обади веднага, щом проследи източника на последния есемес от А. Надяваше се, че той ще я потърси още днес, за да може най-накрая да остави всичко зад гърба си.
Ариа обмисляше да покаже снимките си с Ксавие на Ила преди А. да успее да го направи. Опита се да си представи как ги обяснява. Работата е там, че аз си харесах Ксавие много преди да започнеш да излизаш с него, би могла да каже. Но вече не ме интересува! Така че ако някой ти изпрати съобщение или снимки, просто не им обръщай внимание, става ли?
Всъщност Уайлдън най-вероятно беше прав. Съобщението сигурно беше от някое глупаво хлапе. А и нямаше за какво да се сърди на Ксавие — той просто я беше скицирал, и то много добре. Това е. Дори Ила да види снимките, които А. беше изпратил на Ариа, Ксавие можеше да се намеси и да каже, че не е имало нищо. Той може би дори не е осъзнал посланието, което изпраща, когато е скицирал толкова подробно Ариа. Все пак Ксавие беше художник, а художниците не са от най-опитните в общуването същества на света. Ето Байрън, например: когато организираше коктейли за студентите си, той често се скриваше в спалнята и оставяше Ила да ги забавлява.
Ксавие се изправи и избърса брадичката си със салфетка.
— Какво ще кажеш да ти се реванширам? Отивам да се облека и после ще те закарам на училище.
Ариа отпусна рамене. Сутринта Ила беше отишла на работа с колата и предложението му определено звучеше по-добре от пътуването с училищния автобус, който беше пълен с ученици от началното училище, които не се уморяваха да си устройват състезания по надпърдяване.
— Добре — съгласи се тя. — Благодаря.
Двайсет минути по-късно Ариа се появи на входната врата, облечена в черното си букляно палто, което си беше купила в Париж. Колата на Ксавие, идеално реставрирано БМВ 2002 от края на шейсетте, я чакаше на алеята. Ариа се плъзна на предната седалка, възхищавайки се на лъскавия хромиран интериор.
— Ето така трябва да изглеждат старите автомобили. — Тя подсвирна, впечатлена. — Виждала ли си древната хонда на майка ми? Седалките й са плесенясали.
Ксавие се засмя.
— Когато бях малък, баща ми караше една такава. — Той даде на заден ход в алеята. — След като родителите ми се разведоха и той се премести в Орегон, колата ми липсваше повече от него.
Той погледна към Ариа съучастнически.
— Наистина разбирам колко особена е тази ситуация. Майка ми тръгна по срещи веднага, след като се разведе. Ненавиждах я за това.
Значи това е имал предвид. Ариа упорито се загледа в противоположната посока, към двама ученици от долните класове на общественото училище, които тромаво прескачаха започналите да се топят преспи на път към автобусната спирка. Последното нещо, което би искала да чуе, е поредната история от типа „и аз съм го преживял“. Шон Ейкърд, с който беше излизала известно време през есента, беше споделил колко трудно е преживял смъртта на майка си и повторния брак на баща си. А Езра се оплакваше, че когато техните се развели, той изпушил тонове марихуана. Иха, животът на всички е гаден! Това не правеше проблемите й по-лесни.
— Всичките гаджета на мама се опитваха да се сприятелят с мен — продължаваше Ксавие. — Всеки ми носеше спортни принадлежности — бейзболни ръкавици, баскетболни топки, един дори ми подари хокейна униформа, заедно с наколенките и всичко останало. Ако наистина си бяха направили труда да се поинтересуват от мен, щяха да разберат, че бих предпочел миксер. Или формички за печене на сладкиши. Или тиган за палачинки.
Ариа го погледна заинтригувано.
— Тиган за палачинки ли?
Ксавие се усмихна смутено.
— Много обичах да готвя. — Той натисна спирачките пред пешеходната пътека и изчака група деца да преминат. — Така се успокоявах. Много добър бях в приготвянето на целувки. Това беше преди да открия изкуството. Бях единственото момче в клуба по готварство в училище. Всъщност оттам идва и името ми в сайта за запознанства — Волфганг. В гимназията бях обсебен от Волфганг Пък. Той имаше един ресторант в Лос Анджелис, наречен „Спаго“ и веднъж отидох там от Сиатъл, където учех, с надеждата, че просто ще вляза вътре без резервация. — Той завъртя очи. — Накрая се озовах на обяд в „Арбис“.