— Ами заета съм — отвърна Хана, опитвайки се да я подмине.
Но Спенсър я придърпа в нишата на фонтанчето. Кейт погледна през рамо и изненадано повдигна вежди, но Хана й махна да върви. После се обърна към старата си приятелка.
— Господи, сега пък какво? — сопна й се тя.
— Снощи получих ново съобщение. — Спенсър тикна сайдкика си под носа на Хана. — Виж.
Хана мълчаливо прочете есемеса. Мислех си, че сме приятелки, Спенс! Ала-бала.
— И какво? — тросна й се тя.
— По това време бях в библиотеката. А когато се обърнах, видях че прозорецът е замъглен. От нечий дъх. Кълна се в Бога, това е Иън! Той ни следи!
Хана подсмръкна. Може би сега беше подходящият момент да спомене за своето съобщение от А., което беше получила предишния ден, но това означаваше да признае, че съобщенията са нещо, от което трябва да се страхуват.
— Уайлдън каза, че явно става въпрос имитатор — прошепна тя. — Не е Иън.
— Трябва да е той! — извика толкова силно Спенсър, че група по-малки момичета, облечени в зимните униформи на мажоретки, ги погледнаха изплашено. — Пуснаха го от затвора. Той не иска да свидетелстваме срещу него, затова е решил да ни изплаши. В това има смисъл, нали?
— Иън е под домашен арест — напомни й Хана. — Сигурно е някое смотано хлапе от Роузууд, което те е видяло по новините, решило е, че си готина и мисли, че по този начин ще успее да привлече вниманието ти. И знаеш ли какво? Наистина е успял. Спечелил е. Най-доброто, което можеш да направиш, е просто да не му обръщаш внимание.
— Ариа също е получила ново съобщение. — Спенсър подаде глава навън и огледа коридора, сякаш Ариа щеше изведнъж да се появи като по чудо отнякъде. — Споменала ли ти е нещо? Знаеш ли дали Емили е получавала?
— Защо не занимаеш Уайлдън с това? — отвърна бързо Хана и отстъпи назад.
— Смяташ ли, че трябва? — Спенсър замислено опря пръст на брадичката си. — В съобщението пише, че трябва да си мълча.
Хана изсумтя.
— Толкова си смотана — промърмори тя. — Това е фалшивият А.
След тези думи тя сви пренебрежително рамене и си тръгна. Спенсър изписка невярващо, но Хана въобще не й обърна внимание. Нямаше да позволи на Имитатора А. да я манипулира — вече нямаше да бъде така уплашена, нямаше да е страхливото малко момиче от преди няколко месеца. Животът й вече беше различен.
Кейт, Наоми и Райли бяха стигнали до края на коридора, близо до големия панорамен прозорец, който гледаше към заснеженото игрище за хокей на трева. Хана се устреми към тях, надявайки се, че не е пропуснала нещо интересно. Трите момичета обсъждаха какво ще облекат за благотворителното събиране на „Роузууд дей“, което щеше да се проведе в къщата на Спенсър в събота вечерта. Планът беше на сутринта да отидат на спрей-тен процедури в „Сънленд“, след обяд да си направят маникюр и педикюр във „Фермата“, а после да се облекат и да идат у Наоми, където да си оправят грима и да скокнат в наетата кола. Възнамеряваха да се появят с дълга лимузина „Хамър“, но Кейт ги осветли, че хамърите не са на мода от две години.
— Там сигурно ще има светски фотографи, затова смятам да облека рокля на „Дерек Лам“. — Наоми отметна платинено русия бретон от очите си. — Мама каза, че трябва да я пазя за бала, но след седмица вече ще е забравила за това и ще ми каже да си избера нещо друго.
— Можем да се облечем еднакво — предложи Райли, хвърляйки един поглед в огледалцето на пудриерата си „Диор“. — Какво ще кажете за онези рокли на „Суитфейс“, които видяхме вчера в „Сакс“?
— „Суитфейс“, гадост. — Наоми изплези език. — На звездите не трябва да им се позволява да моделират дрехи.
— Роклите бяха много къси и сладки — настоя Райли.
— Спрете да спорите — прекъсна ги Кейт отегчено. — Днес следобед пак ще отидем в „Крал Джеймс“, става ли? Сигурно има хиляди магазини, които не сме посетили. Ще си намерим нещо великолепно. Какво ще кажеш, Хана?
— Става — кимна Хана. Наоми и Райли бързо се съгласиха с тях.
— Трябва да ти намерим кавалер, Кейт. — Наоми прегърна Кейт през кръста. — В града има такива сладурчета.
— Какво ще кажете за Ерик, брата на Ноъл? — предложи Райли и опря кльощавия си задник на парното под прозореца. — Толкова е готин.
— Но пък е излизал с Мона. — Наоми погледна към Хана. — Смяташ ли го за странно?