— Не — бързо отвърна Хана. За пръв път не усети болка при споменаването на името на Мона.
— Ерик ще бъде идеален за Кейт. — Наоми разшири очи. Чух, че докато ходел с Бриана Когън, двамата отскочили до Ню Йорк и отседнали в луксозен апартамент на последния етаж на „Мандарин Ориентал“. Ерик я завел на разходка с карета из Сентръл парк и в знак на любовта си й купил златна гривна от „Картие“.
— И аз го чух — въздъхна с копнеж Райли.
— Ами, подобна романтика ще ми дойде добре — призна Кейт. Тя погледна крадешком към Хана. Хана кимна утвърдително, долавяйки лекия намек на Кейт за тайната й, пагубна, сложна връзка с Херпесчо в Анаполис. Въпреки че Кейт все още не беше потвърдила, че става въпрос за херпес, тя беше помолила Хана да не обсъжда историята с новите им приятелки.
Хана усети нечия друга ръка на рамото си и ядосано се обърна, очаквайки отново да види Спенсър. Вместо това се озова пред Лукас.
— О, здравей. — Тя спокойно приглади косата си с ръце. През последните няколко дни двамата с Лукас си бяха разменили само няколко имейла и есемеса, тя упорито отказваше позвъняванията му. Беше твърде заета да обработва новата си групичка, което си беше деликатно изкуство, също като обшиването с мъниста на някоя модна рокля.
Хана забеляза, че на ноздрата му беше залепнало нещо дребно, което много приличаше на троха от поничка. Обикновено намираше неспособността на Лукас да улучва устата си за много сладка, но сега, когато Кейт, Наоми и Райли бяха тук, тя се почувства неудобно. Бързо я избърса. Освен това й се прииска да можеше да пъхне ризата му в панталоните, да завърже връзките на едната му маратонка и да оформи косата му с малко пяна — изглежда той беше забравил да използва гела, който му беше купила от „Сефора“, — но това вече щеше да изглежда прекалено.
Кейт пристъпи напред и се усмихна широко.
— Здрасти, Лукас. Радвам се да те видя.
Очите на Лукас прескачаха от ръката на Кейт, която стискаше Ханината, към лицето на Хана, след това обратно към ръката. Хана се усмихна безмълвно, молейки се Лукас да си затваря устата. Последния път, когато беше видял Хана и Кейт заедно, беше през зимната ваканция, когато беше отишъл да вземе Хана и да я води на ски. Хана дори не си направи труда да представи Кейт, преструвайки се, че тя е просто част от обзавеждането. Сега просто не беше намерила време, за да му обясни последното развитие на нещата.
Кейт се прокашля, очевидно забавлявайки се.
— Така. Нека оставим влюбените птички насаме, мацки.
— После ще се видим — каза Хана със стиснати устни.
— Чао, Лукас — пропя Кейт и заедно с Наоми и Райли тръгнаха по коридора.
Лукас прехвърли учебниците си в другата ръка.
— Значи…
— Знам какво ще кажеш — прекъсна го Хана изнервено. — Реших да дам на Кейт втори шанс.
— Ама нали каза, че била същински демон.
Хана подпря ръце на кръста си.
— И какво очакваш да направя? Живее в къщата ми! Баща ми практически ми каза, че ще се откаже от мен, ако не се държа добре с нея. Тя ми се извини и аз реших да приема извинението й. Защо просто не се радваш за мен?
— Добре, добре. — Лукас отстъпи примирено назад. — Радвам се за теб. Не исках да прозвучи иначе. Съжалявам.
Хана изпръхтя ядосано.
— Няма нищо. — Но Лукас беше убил тръпката й. Тя се опита да чуе за какво си говорят Кейт, Наоми и Райли, но те бяха твърде далеч. Дали все още обсъждаха роклите, или вече бяха преминали на обувките?
Лукас размаха ръка пред лицето й. Изглеждаше загрижен.
— Добре ли си? Изглеждаш ми малко… странно.
Хана врътна глава към него, докарвайки възможно най-искрената си усмивка.
— Добре съм. Всъщност дори отлично. Но трябва да тръгваме, нали? Ще закъснеем за час.
Лукас кимна, но продължаваше да гледа странно Хана. Най-накрая въздъхна, наведе се напред и я целуна по вратлето.
— Ще поговорим за това по-късно.
Хана го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше по коридора към крилото за естествени науки. През зимната ваканция Хана и Лукас бяха направили една огромна снежна жена в двора, нещо, което не беше правила от малка. Лукас й беше сложил едни огромни пластмасови гърди, а Хана й беше вързала своя шал „Бърбери“ на врата. След като приключиха, те започнаха да се замерят със снежни топки, а после се прибраха в къщата и си опекоха шоколадови сладки. Хана примерно изяде само две.