Спенсър се загърна по-плътно с кашмирената си жилетка и въздъхна с облекчение. След това на екрана се появи изглед от къщата на Иън, голяма, несиметрична сграда с американското знаме, забито на верандата.
— Господин Томас беше пуснат временно под гаранция до започването на процеса — обяви гласът на репортера зад камера. — Снощи разговаряхме с него, за да видим как се чувства.
Лицето на Иън изпълни екрана.
— Невинен съм — заяви той. — Някой друг го е извършил, не съм аз.
— Пфу! — възмути се Кендис и поклати глава. — Не мога да повярвам, че това момче някога е стъпвало в тази къща. — Тя взе флакона с освежител за въздуха и пръсна срещу телевизора, сякаш присъствието на Иън на екрана изпълваше стаята с неприятен мирис.
Репортажът приключи и по телевизията продължи „Следващият топ модел на Америка“. Спенсър се изправи, усещаше главата си замаяна. Имаше нужда да глътне малко въздух… и да прогони Иън от мислите си. Излезе през задната врата на верандата и студеният въздух я блъсна в лицето. Термометърът с форма на чапла, който висеше на стълба до барбекюто, показваше само два градуса по Целзий, но на Спенсър не й се влизаше вътре за яке.
Навън беше тихо и студено. Гората зад хамбара — последното място, където Спенсър беше видяла Али жива — изглеждаше по-мрачна от обичайното. Когато тя се обърна и погледна към предния двор, в къщата на семейство Кавана светна лампа. Една висока, тъмнокоса фигура се приближи до прозореца на всекидневната. Джена. Тя обикаляше напред-назад и говореше по телефона си, устните й се движеха бързо. Спенсър потрепери неспокойно. Толкова й беше странно да види някой, който носи слънчеви очила вкъщи… и то през нощта.
— Спенсър! — прошепна някой много близо до нея.
Тя се завъртя рязко по посока към гласа и коленете й се подгънаха. От другата страна на парапета стоеше Иън. Беше облечен в черно яке, закопчано догоре и черна скиорска шапка, нахлупена до веждите. Единственото, което Спенсър можеше да види, бяха очите му.
Тя изписка, но Иън вдигна ръка.
— Ш-ш-шт. Просто ме изслушай.
Спенсър беше толкова изплашена, че можеше да се закълне, че сърцето й подскача като полудяло из гърдите.
— К-как успя да излезеш от къщи?
Очите на Иън проблеснаха.
— Имам си начини.
Спенсър погледна към задния прозорец, но Кендис беше излязла от кухнята. Телефонът й лежеше само на няколко фута от нея, върху масата на верандата, прибран в ментовозеленото си кожено калъфче „Кейт Спейд“. Тя протегна ръка към него.
— Недей — промълви Иън с мек глас. Той леко разкопча якето си и свали шапката. Лицето му изглеждаше отслабнало, а светлокестенявата му коса стърчеше. — Просто искам да поговорим — каза той. — Бяхме толкова добри приятели. Защо ми причиняваш това?
Спенсър зяпна от изненада.
— Защото уби най-добрата ми приятелка, затова!
Иън бръкна в джоба си, без да сваля очи от нея.
Измъкна бавно пакет „Парламент“ и запали една цигара със запалката си „Зипо“. Спенсър никога не беше си помисляла, че ще види това. Иън и още няколко момчета от Роузууд участваха в местните рекламни акции против тютюнопушенето.
От устата му излезе синкав пушек.
— Знаеш, че не съм убил Алисън. Дори с пръст не бих я докоснал.
Спенсър се вкопчи в гладката дървена оградка на верандата.
— Ти си я убил — повтори тя с треперещ глас. — И ако си мислиш, че съобщенията, които ни изпращаш, ще ни уплашат и няма да свидетелстваме срещу теб, жестоко се лъжеш. Не се страхуваме от теб!
Иън наведе объркано глава.
— Какви съобщения?
— Не се прави на глупак! — изписка Спенсър.
Иън подсмръкна с объркано изражение на лицето. Спенсър погледна към ямата в двора на семейство Дилорентис. Беше толкова близо. После премести поглед към хамбара, мястото на последното им гостуване с преспиване. Бяха толкова развълнувани, че седми клас е свършил. Вярно, че между тях имаше някои търкания, вярно, че Али беше направила много неща, които бяха вбесили Спенсър, но тя беше сигурна, че ако бяха прекарали достатъчно време заедно през онова лято, далеч от всички останали в „Роузууд дей“, те отново щяха да станат по-близки от всякога.
Но тогава двете с Али се скараха заради спускането на глупавите щори, за да може тя да ги хипнотизира. Преди Спенсър да се усети, спорът премина в скандал. Тя каза на Али да си върви… и Али си тръгна.