Две руси глави в гората. Спенсър бързо поклати глава, разбирайки намека на Иън.
— Не съм била аз. Излязох от хамбара след нея. Но след това тя ме заряза — за да намери теб.
— Значи е бил някой друг русокос.
— Щом си видял някого, защо не го каза на ченгетата още когато Али изчезна?
Погледът на Иън се отмести встрани. Той отново дръпна нервно от цигарата. Спенсър щракна с пръсти и го посочи.
— Не си казал нищо, защото нищо не си видял. Няма нищо голямо, на което ченгетата да не обръщат внимание… това е. Ти си я убил, Иън, и ще си платиш за това. Точка.
Иън издържа погледа й няколко дълги секунди. След това конвулсивно мръдна с рамене и хвърли угарката от цигарата си в двора.
— Нищо не си разбрала — каза той с мъртъв глас. После изведнъж се обърна и тръгна по верандата, промъкна се през страничния двор на Спенсър и потъна в гората. Спенсър изчака да го види как се скрива между дърветата, преди да се стовари безпомощно на колене, без да осъзнава, че кишата веднага се просмуква през дънките й. Горещи сълзи от страх се плъзнаха по лицето й. Минаха няколко дълги минути, преди да забележи, че телефонът й, който все още лежеше на масата на верандата, звъни.
Тя скочи и го грабна. Имаше ново съобщение.
Въпрос: Ако горката малка мис Несъвършена внезапно изчезне, някой ще забележи ли въобще? Ти ме издаде два пъти. Ако станат три, ще разберем дали твоите „родители“ ще оплакват загубата на жалкия ти живот. Действай внимателно, Спенс.
Спенсър погледна към гората.
— Не пращаш съобщения, така ли, Иън? — изкрещя тя към пустотата със свиреп глас. — Излез да те видя!
Вятърът тихо повя. Иън не отговори. Единственото доказателство, че въобще е бил тук, беше гневно блестящото червено въгленче на цигарата му, което бавно умираше на снега в двора.
19.
Човек обикновено не открива късмета си в бисквитките с късметчета
Четвъртък вечерта, след тренировката по плуване, Емили стоеше пред огледалото в съблекалнята и оглеждаше преценяващо облеклото си. Носеше любимите си шоколадовокафяви джинси, бледорозова блуза със съвсем леко загатнато жабо и тъмнорозови обувки без токчета. Дали беше подходящо облечена за вечерята с Айзък в. „Чайна Роуз“? Или пък изглеждаше твърде женствено, съвсем не-Емили? Макар че напоследък не беше съвсем сигурна какво точно означаваше „Емили“.
— Защо си се изтупала така? — Карълайн изникна иззад ъгъла и стресна Емили. — На среща ли отиваш?
— Не! — отвърна бързо ужасената Емили.
Карълайн поклати многозначително глава.
— Коя е тя? Познавам ли я?
Тя. Емили цъкна през зъби.
— Просто ще обядвам с едно момче. Приятел. Това е.
Карълайн се приближи и оправи якичката на блузата й.
— И на мама ли каза същото?
Всъщност Емили беше казала същото и на майка си. Тя може би беше единственото момиче в Роузууд, което можеше да каже на родителите си, че излиза с момче, без да си навлече на главата параноични лекции за това колко сериозно нещо е сексът и как трябва да се практикува от хора, които са далеч по-възрастни и влюбени.
След целувката на Айзък предишния ден тя се движеше непрекъснато в една озадачаваща мъгла. Нямаше представа какво се случваше в часовете. Сандвичът й с фъстъчено масло и мармалад, който изяде на обяд, можеше със същия успех да бъде с дървени стърготини и сардели — тя пак нямаше да забележи. И почти не обърна внимание на Майк Монтгомъри и Ноъл Кан, които й махнаха от паркинга след тренировката по плуване и я попитаха дали е изкарала добре коледната ваканция.
— Има ли лесбийска версия на Коледа? — провикна се възбудено Майк. — Седеше ли в скута й? Има ли елфи лесбийки?
Емили дори не се обиди и това доста я обезпокои — щом подигравките с гейовете вече не я притесняваха, това означаваше ли, че самата тя вече не е гей? Но нали до този важен, плашещ извод беше стигнала през последните няколко месеца? Нали това беше причината родителите й да я изпратят в Айова? Щом изпитваше същите чувства към Айзък, каквито беше имала към Мая и Али, това какво означаваше? Хетеро? Би? Объркана?
Колкото и да й се искаше да разкаже на семейството си за Айзък — по ирония на съдбата той беше идеалното момче, което да представи на родителите си, — тя се притесняваше. Ами ако не й повярват? Ако се разсмеят? Ами ако се ядосат? Беше им причинила доста тревоги миналата есен. А сега отново харесваше момче, просто ей така? А и бележката от А. я накара да се замисли. Тя нямаше представа колко консервативен е Айзък и как ще реагира на тайните от миналото й. Ами ако това го накара да се чувства неудобно и повече никога не й проговори?