— Здрасти — каза Айзък. Той носеше тъмносиня риза със столче яка, която подчертаваше цвета на очите му. Беше отметнал косата си назад, разкривайки изсечените си скули.
— Здравей — отвърна Емили. Докато сядаше, тя се усмихваше напрегнато.
— Благодаря ти, че дойде — произнесе Айзък тържествено.
— Моля. — Емили се опитваше да звучи свенливо и скромно.
— Липсваше ми — додаде той.
— О! — изписука Емили, без да има представа какво да му отговори. Тя отпи от чашата с вода, за да си спести думите.
Появи се сервитьорката, която им даде менюта и кърпи за ръцете. Емили разположи кърпата върху китките си, опитвайки се да се успокои. Усещането за влажна топлина върху кожата й напомни за есента, когато двете е Мая ходеха да плуват в потока Марвин. Водата се беше нагряла от обедното слънце и усещането беше като в гореща вана.
Изтракването на тиган в кухнята откъсна Емили от мислите й. Откъде, за Бога, се сети за Мая? Айзък я гледаше с любопитство, сякаш знаеше за какво си мисли. Това я накара да се изчерви още повече.
Тя наведе поглед към подложките на масата, върху които беше изрисуван китайският зодиак, опитвайки се да разкара Мая от главата си. Покрай ръбовете на подложките бяха изрисувани и обикновените зодии.
— Ти коя зодия си? — изведнъж рече тя.
— Дева — веднага отговори Айзък. — Щедри, свенливи и перфекционисти. Ти коя си?
— Телец.
— Значи си пасваме — усмихна й се леко Айзък.
Емили го погледна изненадано.
— Интересуваш ли се от астрология?
— Леля ми е много запалена — обясни той, забърсвайки дланите си с горещата кърпа. — Идва вкъщи много често и няколко пъти в годината ми прави хороскоп. Знам всичко за лунния и слънчевия ми знак още откакто бях на шест. Ако искаш, и на теб може да направи хороскоп.
Емили се усмихна развълнувано.
— С удоволствие!
— А знаеш ли, че всъщност ние не сме точно астрологичните знаци, които си мислим, че сме? — Айзък отпи глътка от зеления си чай. — Гледах едно предаване по научния канал. Хората са създали зодиака преди хиляди години, но досега Земята постепенно е изместила оста си. Съзвездията от зодиака и месеците, през които се появяват в небето, вече не са синхронизирани с един определен зодиакален знак. Не можах да схвана цялата логика, но технически ти не си телец. Ти си овен.
Мислите на Емили се объркаха. Овен? Това не беше възможно. Целият й живот беше построен така, че да отговаря точно на телеца, като се започне с цветовете на дрехите, които носи, и се стигне до това кой е най-подходящият стил на плуване. Али обичаше да се подиграва, че зависимите, упорити телци винаги имат най-отегчителните хороскопи, но Емили харесваше зодията си. Единственото, което знаеше за овните, беше, че са нетърпеливи, искат да са в центъра на вниманието и понякога са кучки. Спенсър беше овен. Али също. Или всъщност са били риби?
Айзък се наведе напред, отмествайки встрани ръката, с която държеше менюто.
— А аз съм лъв. И пак си пасваме. — Той остави менюто на масата. — Така, след като разнищихме астрологичната ни съвместимост, какво още трябва да знам за теб?
В главата на Емили се обади един тъничък гласец, който заяви, че има много неща, които Айзък трябва да знае, но тя просто сви рамене.
— Защо не ми кажеш първо ти?
— Добре… — Айзък отпи глътка вода, размишлявайки. — Амиии, освен на китара свиря и на пиано. От тригодишна възраст ходя на уроци.
— Леле! — Емили се ококори. — Аз също ходех на уроци, но ги намирах за много скучни. Нашите винаги ми се караха, защото не се упражнявах.
Айзък се усмихна.
— Нашите също ме караха да се упражнявам. Е… какво още. Баща ми притежава кетъринг компания. И тъй като съм добро момче и негов син, съответно евтина работна ръка, поработвам доста за него.
Емили се ухили.
— Значи можеш да готвиш?
Айзък поклати глава.
— Не, безнадежден случай съм — дори препечена филийка не мога да докарам. Мога само да сервирам. Другата седмица ще бъда на благотворително събиране в някаква опожарена рехабилитационна клиника. Там е имало и болница за пластична хирургия, но да се надяваме, че няма да се събират пари и за това. — Той направи пренебрежителна физиономия.