Емили не каза нищо. Някой бе закачил ксерокопие на снимката с целувката точно до голямата дъска, на която се изписваха имената на участниците в поредното състезание. Целият й отбор щеше да я види. Но щяха ли да я разпознаят?
Тя откъсна снимката от стената. На долния край на листа с големи черни букви бе написано: ВИЖТЕ КАКВО ТРЕНИРА ЕМИЛИ ФИЙЛДС, КОГАТО НЕ Е В БАСЕЙНА!
Е, това изясняваше всичко.
Ариа се наведе над рамото й и погледна снимката.
— Това… ти ли си?
Брадичката на Емили затрепери. Тя смачка листа в ръка, но когато се огледа, видя още едно копие, поставено върху нечия чанта. Тя го грабна и също го смачка.
Но след това видя още едно копие на земята, близо до дъските за трениране. И още едно… в ръцете на треньорката Лорън. Тя вдигна поглед от снимката и погледна Емили, после отново наведе глава към снимката.
— Емили? — тихо рече тя.
— Това не може да се случва — прошепна Емили, прокарвайки ръка по мократа си коса. Тя погледна към теленото кошче пред кабинета на Лорън. На дъното му имаше поне десет смачкани снимки, на които се виждаше как тя целува Мая. Върху тях някой беше хвърлил полуизпразнена бутилка от „Сънкист“. Течността бе потекла върху лицата им и ги бе оцветила в оранжево. Още снимки бяха нахвърляни край фонтаните. Други бяха налепени край вратата на склада. Съотборничките й, които излизаха от съблекалнята, я гледаха напрегнато. Бившето й гадже Бен се хилеше така, сякаш искаше да каже: Малкият ти лесбийски експеримент вече не е толкова забавен, а?
Ариа вдигна един лист, който явно бе паднал от тавана. Тя присви очи и ядно стисна блестящите си, ягодовочервени устни.
— И какво от това? Целунала си някой. — Очите й се разшириха. — О!
Емили издаде една безпомощна въздишка.
— А. ли направи това? — попита Ариа.
Емили трескаво се огледа.
— Видя ли кой ги раздаде?
Но Ариа поклати глава. Емили отвори ципа на найлоновата торбичка, която лежеше до раницата й, и извади мобилния си телефон. Имаше съобщение. Разбира се, че щеше да има.
Емили, сладурче, нали знаеш, че каквото повикало, такова се обадило. Така че когато реши да ме изхвърлиш от играта, то аз също реших да те изхвърля. Целувки!
— По дяволите! — прошепна Ариа, като прочете съобщението през рамото на Емили. Една сковаваща мисъл внезапно прониза съзнанието на Емили. Родителите й. Листа, който разглеждаха — това не бе програмата за състезанието. Това беше снимката. Тя погледна към пейките. Естествено, родителите й я гледаха. Изглеждаха така, сякаш всеки момент щяха да заплачат, с разширени ноздри и пламтящи лица.
— Трябва да се махна оттук — Емили се огледа за най-близкия изход.
— Няма начин. — Ариа я хвана за ръката и я завъртя към себе си. — Няма от какво да се срамуваш. Ако някой ти каже нещо, майната му.
Емили подсмръкна. Хората може и да наричаха Ариа странна, но тя беше съвсем нормална. Имаше си гадже. Никога нямаше да разбере какво е усещането.
— Емили, това е нашият шанс! — възрази Ариа. — А. сигурно е някъде тук. — Тя огледа заплашително трибуните.
Емили отново погледна към пейките. На лицата на родителите й стояха все същите гневни и наранени изражения. Мястото на Мая вече беше празно. Емили огледа всички места, но тя бе изчезнала.
А. сигурно беше някъде там. И Емили си пожела да намери смелост да се изкачи на трибуните и да разтърси здраво всички присъстващи, докато някой не си признае. Но не можеше.
— Аз… съжалявам — рязко каза тя и хукна към съблекалнята. Профуча край стотици хора, които вече знаеха каква е тя в действителност, като тъпчеше по пътя си десетки копия на снимката.
11.
Минутки по-късно Ариа блъсна вратата със запотено стъкло, която водеше към басейна, и се присъедини към Спенсър и Хана, които тихо разговаряха край автоматите за сладкиши и кафе.
— Горката Емили — прошепна Хана на Спенсър. — Ти знаеше ли за… това?
Спенсър поклати глава.
— Нямах никаква представа.
— Помниш ли, когато се промъкнахме в басейна на Кан, докато те бяха на почивка, и се къпахме чисто голи? — промърмори Хана. — Помниш ли колко пъти сме се преобличали заедно в съблекалнята? Никога не съм се чувствала странно.
— Нито пък аз — обади се Ариа, като се отмести леко, за да може един първокурсник да си вземе газирана вода от машината на Кока Кола.