Ариа остави вилицата си на масата. От къде на къде Езра се бе набъркал в спокойните й мисли? Тя хвърли бърз поглед към Шон, който тъкмо пъхаше в устата си няколко картофа, набодени на вилицата му. Тя се наведе към него и го докосна по китката. Той й се усмихна.
— Шон ни каза, че посещаваш часовете за напреднали — рече госпожа Ейкърд, като си бодна едно морковче.
Ариа сви рамене.
— Само по литература и изкуство.
— Аз изучавах английска литература в университета — възкликна ентусиазирано госпожа Ейкърд. — Какво четете в момента?
— „Алената буква“.
— Обожавам тази книга! — извика госпожа Ейкърд, като си доля малко червено вино. — В нея много точно се описват ограниченията на пуританското общество. Горката Хестър Прин.
Ариа се ухапа от вътрешната страна на бузата. Само да бе имала възможността да поговори с госпожа Ейкърд, преди да дамгоса Мередит.
— Алената буква — господин Ейкърд постави показалец на долната си устна. — Не я ли бяха направили на филм?
— Аха — рече Шон. — С Деми Мур.
— Онзи, в който един мъж се влюби в много по-млада жена? — додаде господин Ейкърд.
— Какъв скандал.
Ариа затаи дъх. Тя се почувства така, сякаш всички бяха вперили очи в нея, но всъщност само Шон я гледаше. Очите му бяха широко отворени, с тъжно изражение. Изражението на лицето му казваше съжалявам.
— Не, Дейвид — тихо каза госпожа Ейкърд, а тонът на гласа й подсказваше, че донякъде е наясно с положението на Ариа. — Това е Лолита.
— А, да, вярно. — Господин Ейкърд сви рамене, очевидно, без да знае, че е направил гаф. — Непрекъснато ги обърквам.
След вечеря Шон и близнаците се качиха на горния етаж, за да си напишат домашните, и Ариа ги последва. Стаята й бе тиха и гостоприемна. По някое време госпожа Ейкърд се бе качила в стаята и бе оставила кутийка със салфетки и ваза с лавандула на нощното й шкафче. Ароматът на цветята изпълваше цялата стая. Ариа седна на леглото, пусна си местните новини по телевизията, отвори лаптопа си и провери пощата си в Гугъл. Имаше ново писмо. Името на подателя бе смесица от цифри и букви. Ариа усети как сърцето й спира и кликна върху писмото, за да го прочете.
Ариа, не смяташ ли, че Шон трябва да знае за твоите извънкласни занимания с един учител по английски? Все пак нали истинските връзки се градят върху доверието.
Точно в този момент централното отопление се изключи, и Ариа се напрегна. Отвън изпука клонче. После още едно. Някой я наблюдаваше.
Тя се промъкна до прозореца и надникна отвън. Боровите дървета хвърляха тежки сенки върху тенис корта. Охранителната камера, сложена на покрива, бавно се завърташе от ляво на дясно. Видя леко проблясване и после нищо.
Когато отново погледна към вътрешността на стаята, нещо на телевизора привлече вниманието й. Натрапникът отново е забелязан, гласеше надписът в дъното на екрана.
— Получихме съобщение, че няколко хора са видели роузуудския воайор — казваше репортерът, докато Ариа засилваше звука. — Останете с нас за повече подробности.
Пуснаха кадри с полицейска кола, спряла пред една грамадна къща с кули в средновековен стил. Ариа отново се обърна към прозореца — ето ги там. И наистина синята светлина на полицейския буркан се виждаше сред боровете.
Тя излезе в коридора. Вратата на Шон беше затворена; през вратата се чуваше музиката на „Блок парти“.
— Шон? — тя бутна вратата на спалнята му. Учебниците му бяха разпилени по бюрото, но столът му беше празен. Хлътналото място на леглото му показваше къде е лежал. Прозорецът му бе отворен и в стаята нахлуваше студен бриз, който караше завесите да танцуват като призраци.
Ариа не знаеше какво да прави, затова се върна в стаята си и отиде при компютъра. Тогава забеляза, че има нова поща.
П.П. Може и да съм гад, но не съм убиец. Ето една малка следа за непросветените: някой е искал нещо, което е принадлежало на Али. Убиецът е по-близо, отколкото предполагаш.
12.