— Хана Мерин?
Хана се стресна. Над нея стоеше наведе един познат, висок сервитьор с рошава коса.
— Лукас — напомни й той, въртейки едно от копчетата на бялата си униформа. — Може би не ме позна, защото в тези дрехи твърде много приличам на французин.
— О — каза Хана с досада. — Здрасти. — Тя отдавна познаваше Лукас Бийти. В седми клас той бе много популярен — и странно, но за известен период си падаше по Хана. Беше се разнесъл слух, че Лукас се кани да прати на Хана червена кутия с бонбони във формата на сърце на училищния Бонбонен ден. Когато момче ти изпрати такава кутия, означава, че е влюбено в теб, затова Хана много се развълнува.
Но изведнъж, няколко дни преди Бонбонения ден, нещо се промени. Лукас внезапно се превърна в глупак. Приятелите му започнаха да го избягват, момичетата започнаха да му се смеят и из училището се разнесе слухът, че той е хермафродит. Хана не можеше да повярва на късмета си, но тайно се чудеше дали пък не се е превърнал от най-популярното момче в пълен загубеняк, само защото я е харесал. Въпреки че беше приятелка на Али Д., тя си оставаше дебелата, смотана, тромава загубенячка. Когато той й изпрати бонбоните, Хана ги скри в своето шкафче и не му благодари.
— Как си? — безизразно попита тя. Лукас си бе останал загубеняк.
— Горе-долу — с желание отговори Лукас. — А при теб как е?
Хана завъртя очи. Тя нямаше намерение да започва разговор.
— Трябва да тръгвам — каза тя, като погледна към изхода. — Приятелките ми ме чакат.
— Всъщност. — Лукас я последва до изхода, — приятелките ти забравиха да платят сметката. — Той измъкна една кожена книжка. — Освен ако не е било твой ред да черпиш.
— О — Хана се прокашля. Много мило от страна на Мона, че я предупреди. — Няма проблем.
Лукас взе кредитната й карта, после й даде да се подпише на едното копие от касовата бележка и Хана изхвърча от „Рив Гош“, без да остави бакшиш или да му каже довиждане. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се радваше, че Наоми и Райли са част от дворцовата свита на Мона. В Роузууд момичетата, които биваха избирани в свитата, се състезаваха кое от тях ще поднесе най-великолепния подарък. Еднодневен пропуск за минералните бани „Блу спрингс“ или карта за намаление в магазините на „Прада“ не бяха достатъчни — печелившият подарък трябваше да бъде нещо наистина изключително. Най-добрата приятелка на Джулия Рубинщайн бе наела стриптийзьори, които да изнесат представление след партито на избраните малцина — и стриптийзьорите бяха страшно готини, а не просто торби с мускули. Сара Дейвис пък бе убедила баща си да наеме Бионсе да изпее „Честит рожден ден“ на рожденичката. Слава богу и Наоми, и Райли имаха толкова въображение, колкото и една новородена панда от зоологическата градина във Филаделфия. И в най-лошия си ден Хана пак щеше да ги надмине.
Тя чу, че телефонът в чантата й жужи и го извади. В пощенската й кутия имаше две съобщения. Едното, от Мона, бе дошло преди шест минути.
Къде си, кучко? Ако се забавиш още малко, шивачът много ще се ядоса.
Но второто съобщение, което бе пристигнало две минути по-късно, бе от някакъв скрит номер. Това означаваше само един човек.
Скъпа Хана, ние може да не сме приятели, но имаме едни и същи врагове. Затова ще ти подскажа две неща: една от старите ти приятелки крие нещо от теб. Нещо голямо. А Мона? Тя също не ти е приятелка. Така че пази си гърба.
13.
Същата вечер, някъде към седем и петнайсет, Емили паркира колата пред дома си. След като избяга от басейна, тя се разхожда в продължение на часове в Убежището за птици на Роузууд. Живо чуруликащите врабци, щастливите малки патета и питомните дългоопашати папагали я успокоиха. Мястото бе идеално за бягство от действителността… и от една уличаваща я снимка.
Всички лампи в къщата светеха, включително онази в стаята на Емили и Карълайн. Какво обяснение да даде на родителите си за снимката? Искаше й се да каже, че снимката е била шега, че някой й е скроил номер. Ха-ха, целуването на момичета е неприлично.
Но това не беше вярно и тя усети как сърцето я заболя.
Къщата бе топла и гостоприемна, ухаеше на смесица от кафе и екзотични аромати. Майка й бе включила музикалното шкафче със статуетки в коридора. Малките фигурки на момче, което доеше крава и момиченце, облечено в традиционна носия, което бута ръчна количка, бавно се въртяха. Емили тръгна по облепения с цветни тапети коридор към всекидневната. И двамата й родители седяха на дивана. На двойното канапе седеше непозната възрастна жена.