Емили почеса пулсиращата си глава. Тя вече мразеше Бека, а дори още не я беше виждала.
— Хубаво — съгласи се тя. — Кажете й, че ще се срещнем в параклиса Лорънс. — В никакъв случай нямаше да се среща с малката мис „Дървесна корона“ в училищното кафене. И без това следващия ден в училище се очертаваше да е достатъчно ужасен. Едит изтупа ръце и се изправи.
— Ще уредя всичко.
Емили остана до стената на фоайето, докато родителите й подаваха палтото на Едит и й благодаряха за посещението. След това тя излезе от къщата и се запъти към колата си. Когато родителите й се обърнаха към нея, на лицата им бе застинало сериозно изражение.
— Мамо, татко… — започна Емили.
Майка й се разфуча.
— Тази Мая май крие доста номера в ръкава си, а?
Емили отстъпи.
— Мая не е раздала снимките.
Госпожа Фийлд я погледна внимателно, след което седна на дивана и подпря главата си с ръце.
— Емили, какво ще правим сега?
— Какво имаш предвид?
Майка й я погледна.
— Не разбираш ли, че това ще окаже влияние върху всички ни?
— Да не би аз да съм го обявила на всички? — защити се Емили.
— Няма никакво значение кой го е направил — прекъсна я майка й. — Важното е, че вече всички знаят. — Тя се изправи, взе една декоративна възглавничка и я удари с юмрук няколко пъти, за да й придаде пухкав вид. Постави я обратно на дивана и взе следващата, като повтори процедурата. Бух. Тя ги удряше по-силно от необходимото.
— Когато видяхме тази твоя снимка, Емили, наистина изпаднахме в шок. Ужасен шок. А когато чухме, че си го правила повече от веднъж, тогава…
— Съжалявам — изхленчи Емили. — Но може би не е…
— Някога замисляла ли си се колко трудно ще е за нас? — прекъсна я госпожа Фийлдс.
— Всички бяхме. Карълайн се прибра у дома, плачейки. И брат ти, и сестра ти ми се обадиха с предложението да хванат самолета и да се приберат.
Тя взе поредната възглавничка. Бух. Бух. Няколко перца хвръкнаха във въздуха и, леко полюшквайки се, паднаха на земята. Емили се зачуди как ли би изглеждало това на някой, който минава край прозореца им. Може би като видят хвърчащите перца, ще си помислят, че се случва нещо весело и щастливо.
Емили усети как езикът й натежава като олово. Тежестта в стомаха й се засили.
— Съжалявам — прошепна тя.
Очите на майка й проблеснаха. Тя кимна на баща й.
— Донеси го.
Баща й хлътна в дневната и Емили го чу как рови из чекмеджетата на старинното им бюро. Секунди по-късно той се върна с разпечатка от пътническа агенция „Експедия“.
— Това е за теб — каза госпожа Фийлдс.
Това бе резервация за полет от Филаделфия до Де Мойн, Айова. На нейното име.
— Не разбирам.
Господин Фийлдс се прокашля.
— Така, искам да сме наясно. Или преминаваш курса в „Дървесна корона“ — успешно — или отиваш да живееш при леля ти Хелена.
Емили примигна.
— Леля Хелена… която живее във фермата?
— Да се сещаш за друга леля Хелена? — попита той.
Емили усети замайване. Тя погледна към майка си.
— Искате да ме изпратите далеч оттук?
— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам — отговори госпожа Фийлдс.
Очите на Емили се напълниха със сълзи. Гърлото й се сви, не можеше да продума. Чувстваше се така, сякаш върху гърдите й бе сложена тухла.
— Моля ви, не ме отпращайте — прошепна тя. — Аз… Аз ще отида в „Дървесната корона“.
Тя сведе поглед. По същия начин се получаваше и при състезанията по канадска борба с Али — двете бяха еднакво силни и можеха да стоят с лакти, облегнати на масата, в продължение на часове, но накрая Емили се предаваше и отпускаше ръка. Може би се предаваше твърде лесно, но с това не можеше да се пребори.
Лека усмивка на облекчение пропълзя по лицето на майка й. Тя прибра резервацията в джоба на жилетката си.
— Не беше чак толкова трудно, нали?
Преди Емили да успее да отговори, родителите й излязоха от всекидневната.
14.
Сряда сутринта Спенсър се оглеждаше в голямото махагоново огледало на тоалетката в стил „Чипъндейл“. Масичката и тоалетното шкафче бяха собственост на семейство Хейстингс от двеста години и се предполагаше, че кръгчето от мокра чаша върху масата е било оставено от Ърнест Хемингуей — той поставил запотената си чаша с уиски върху нея по време на един от прочутите балове на пра-пра-прабабата на Спенсър.