— Но не и това на Еван Тъкър? — учуди се Рийл. — Добър или лош, той е директор на ЦРУ. Е, по-скоро лош, но все пак…
— Не мисля, че е сред поканените — каза Синия. — Според мен дните му в ЦРУ са преброени.
— А президентът е пожелал среща именно с нас? — попита Рийл, докато се настаняваше до него.
Роби остана прав близо до вратата.
— В противен случай нямаше да сте тук — разпери ръце Синия. — Нито пък аз. Достъпът до това място е само по негово разпореждане.
При появата на президента Рийл рязко се изправи, а Синия побърза да стори същото. Кашън беше сам. Един от сътрудниците му затвори вратата след него, но не и преди да хвърли изпълнен с неприязън поглед към присъстващите в стаята. Екипът на държавния глава очевидно не беше доволен от ситуацията.
— Благодаря, че дойдохте — рече Кашън. — Да минем направо на въпроса, защото разполагам с ограничено време.
Настаниха се около масата.
— Съвсем наскоро научихме, че генерал Пак е имал две осиновени деца. Син и дъщеря, вече възрастни хора. И двамата са изпратени в трудов лагер заради прегрешенията на Пак.
Президентът замълча за момент и огледа лицата на Роби и Рийл.
— Бяхте изпратени във Франция да ликвидирате Пак. Но това не се наложи, защото той се самоуби пред очите ви, нали?
— Точно така, сър — каза Роби.
— Като преди това ви моли да ми предадете да вървя по дяволите?
Рийл кимна.
— И да се погрижа за семейството му — добави Кашън.
— Да — отвърна Роби. — Има го в доклада.
— Ще ви призная, че съм дълбоко засрамен от начина, по който се развиха събитията — добави президентът и се облегна назад. — Тук, от тази стая, обещах на генерал Пак, че няма да го изоставя независимо от изхода на операцията. Но не удържах на думата си. Дори още по-лошо — лично разпоредих смъртта му.
— Условията се променят, господин президент — обади се Синия. — За съжаление, нищо на този свят не е ненарушимо.
— Не и моята дума! — разпалено отвърна Кашън. — Това може да се случи на всеки обикновен човек, но не и на президента!
След тези думи той потъна в размисъл. Останалите запазиха почтително мълчание.
— Вероятно си мислите, че това е някакво внезапно хрумване от моя страна, но не е така — промълви най-сетне президентът. — Мисля от доста време. — Той опря лакти на масата с решително изражение. — Искам изпращането на специален екип в Северна Корея, който да освободи децата на Пак и да ги доведе тук. Лично аз ще им дам политическо убежище.
Изтече една безкрайно дълга минута в мълчание. Роби и Рийл не сваляха поглед от лицето на главнокомандващия, а Синия изглеждаше втрещен.
— Колко специален екип? — попита най-сетне Роби.
— Няма как да изпратя там армията ни, без да нанеса непоправими щети — отвърна Кашън, гледайки го в очите. — Следователно екипът трябва да бъде малък.
— А знаем ли в кой лагер се намират? — обади се Синия.
— За това имаме най-добрите разузнавателни агенции в света. Поисках и получих предварителен доклад от тях. По всичко личи, че близките на Пак са били изпратени в „Букчан“, известен още като лагер номер осемнайсет.
— Защо точно там? — попита Рийл.
— „Букчан“ е под шапката на тяхното Вътрешно министерство, а не на Държавна сигурност — отговори Синия. — Режимът там е по-либерален, а затворниците имат повече привилегии. Някои от тях дори имат шанс да бъдат освободени — разбира се, след процедура на превъзпитание.
— Защо тогава ще ги изпращат там? — обади се Роби. — Пак е предател, следователно вината му трябва да бъде изкупена от неговите близки.
— В тази страна честта и лоялността са всичко — отвърна Синия. — А Пак несъмнено е имал високопоставени приятели.
— Това е ясно — каза президентът.
— Тук не става въпрос единствено за близките на добър приятел, а и за собствената им кожа — добави Синия.
— В смисъл? — изгледа го Рийл.
— Част от генералите със сигурност мислят, че Пак е бил премахнат. Всеки от тях се опасява, че може да бъде следващият. По тази причина искат да създадат прецедент, който ще позволи на близките им, а и на самите тях да попаднат в „Букчан“ след евентуалните обвинения в предателство, от които никой не е застрахован. За да оцелееш в Северна Корея, трябва да мислиш пет хода напред. Особено ако си част от върхушката, където съюзите се променят бързо.
— Мисля, че си прав — каза след кратък размисъл Кашън. — Но трябва да сме сигурни, че децата действително се намират в „Букчан“.