— Няма да е лесно, но ще направим всичко възможно, сър — увери го Синия, после направи малка пауза и подхвърли: — Наистина ли искате да измъкнем децата на Пак?
Кашън изпусна дълга въздишка.
— Мисля, че вече го казах — намусено отвърна той, без да го гледа в очите.
За кратко в стаята настъпи тишина.
— Никога не сме правили това, сър — обади се след малко Синия. — Никога!
— Наясно съм — отвърна президентът и този път го погледна в очите. — Някакви идеи?
Изненадващо отговорът на този въпрос дойде от Рийл.
— Според мен трябва да се обърнем към шепата хора, които са избягали от севернокорейските концлагери и в момента са тук, в Щатите. Все някой от тях е лежал в „Букчан“ и ще може да ни даде съвет. Няма смисъл да преоткриваме колелото, ако други са го сторили преди нас.
— Отлична идея! — погледна я с уважение Кашън, а след това се обърна към Синия. — Какъв екип може да свърши тази работа?
— Минимум петима от най-добрите, с които разполагаме — отговори Синия. — Но все още не виждам как можем да го направим. Все пак става въпрос за Северна Корея!
— Мисля, че присъствието ни тук означава само едно, господин президент — обади се Роби. — Че искате и ние да бъдем част от този екип.
— Съзнавам, че съм ваш главнокомандващ, агент Роби — отвърна с нотка на вина Кашън. — Но след всичко, което двамата преживяхте в Сирия, а сега и около генерал Пак, не съм склонен да поискам и това.
— Ами ако го направим по собствено желание? — подхвърли Рийл.
Синия я погледна странно, а Роби продължаваше да фиксира президента, без да мига.
— Като доброволци, така ли? — попита Кашън.
— Да — отвърна Рийл, а Роби само кимна.
— Доста смело от ваша страна.
— Нали това ни е работата? — сви рамене Рийл.
Президентът я погледна продължително, а след това се извърна и към Роби.
— Благодаря ви — тихо промълви той. — Нямате представа какво означава това за мен.
Кашън стана и напусна заседателната зала, тъй като Еър Форс 1 вече го чакаше.
— Наистина ли можем да се срещнем с някой, който е избягал от „Букчан“? — подхвърли Роби към Синия.
— Мисля, че може да се уреди. Но ти си даваш сметка, че става въпрос за самоубийствена мисия, нали?
— Двойка американски агенти измъкват важни политически затворници от корейски концлагер? — вдигна вежди Рийл. — Лесна работа!
— Залавянето ви означава сигурна смърт — поклати глава Синия.
— Или нещо още по-лошо — добави Роби.
— Какво по-лошо? — учудено го погледна Рийл.
— Могат да ни държат в лагера, докато сме живи — поясни той и се обърна към Синия. — Предполагам, че САЩ ще отрекат всякаква намеса в подобна мисия, нали?
— Предположението ти е вярно.
— Е, поне знаем какво ни чака — хладно подхвърли Рийл.
55
За по-малко от две седмици Чанг-Ча успя да приучи Мин на лична хигиена, което в нейния случай означаваше да използва душа и постепенно да се отърве от напластената върху кожата й мръсотия, включително в ушите и под ноктите на ръцете и краката.
Междувременно бяха проведени и предварително уговорените медицински процедури. В резултат раните и охлузванията й бяха почистени и бързо започнаха да зарастват, а общото й здравословно състояние беше обявено за повече от задоволително, най-вече по отношение на безупречно действащата имунна система. Чанг-Ча си даваше сметка, че това е истинско чудо за условията, при които момичето беше живяло в лагера. А там, както на фронта, далеч повече хора умираха от зарази и болести, отколкото от раните си. Бактериите бяха много по-смъртоносни от бомбите и куршумите.
Зъбите на Мин бяха в лошо състояние, но за разлика от тези на Чанг-Ча повечето от тях подлежаха на възстановяване. Момичето дори не трепна при зъболекаря. Явно разбираше много добре, че всичко това е за нейно добро.
Чанг-Ча увеличаваше количеството и качеството на храната й бавно, с изключително внимание. Целта беше стомахът й да свикне с преработката на нормална храна. Според лекарите Мин трябваше да получава засилени порции витамини и минерали.
На дневен ред беше и образованието на момичето. Чанг-Ча реши, че сама ще може да се справи с проблема. Макар и срамежлива, Мин се оказа жадна за знания. Учебните часове с нея минаваха леко и бързо. Всичко, което беше научила до този момент, бе да чете бавно и да решава най-прости задачи. Но, подобно на повечето деца на нейна възраст, познаваше добре тезисите и философията на великите вождове на страната. Което далеч не беше достатъчно.