— В такъв случай трябва да действаш, Чанг-Ча. Трябва да премахнеш враговете на родината. А след това ще бъдеш свободна.
— Но как ще го направя? — беше попитала тя.
— Ще ти покажа. Трябва да го сториш незабавно.
Отведоха я в една килия под затвора. Вече беше прекарала известно време в нея заради провиненията на баща й. Животът там беше много по-лош, отколкото в колибата. Никога не си беше представяла, че това е възможно. Имаше чувството, че няма да види слънцето в продължение на години. Работеше само под земята. Разбиваше камъните с кирка, а след това ги мъкнеше оголи ръце.
В килията имаше още четирима души. Завързани към дървени стълбове с качулки на главите. Изпод тях долитаха приглушени стенания. Охраняваха ги двама надзиратели.
Жената извади нож от чантата си и й го подаде. Беше дълъг, с извито назъбено острие.
— Виждаш ли червените кръгове върху дрехите им? — попита тя.
Чанг-Ча напрегна взор и кимна. Върху дрехите на четиримата затворници действително бяха изрисувани червени кръгове.
— Ще забиеш ножа във всеки един от тях. Ще го направиш по два пъти. Ясно ли е?
— Това е моето семейство, нали? — попита плахо Чанг-Ча.
— Искаш ли да се махнеш от тук? — отговори с въпрос жената.
Чанг-Ча енергично закима.
— Тогава не задавай въпроси, а действай! Това е заповед. Ако не я изпълниш, ще гниеш тук, докато си жива!
Чанг-Ча стисна ножа и колебливо пристъпи към овързаната фигура най-вляво, която вероятно беше баща й.
Той се бореше с въжетата, сякаш знаеше какво го чака. Изпод качулката долитаха сподавени стонове и ускорено дишане. Тялото му се тресеше, но нямаше как да се освободи от въжетата, които го притискаха към дебелия дървен стълб.
Чанг-Ча вдигна ножа високо над главата си. Стоновете се усилиха. Ако не беше парцалът в устата му, баща й със сигурност щеше да крещи.
Тя стисна клепачи и заби острието в центъра на червения кръг. Тялото се разтърси толкова силно, че тя едва не изтърва дръжката.
— Още веднъж! — изкрещя жената.
Чанг-Ча издърпа ножа и го заби за втори път. Жертвата престана да се бори. Под краката й се образува локвичка кръв. Единият от надзирателите направи крачка напред и дръпна качулката. Наистина беше баща й. Главата му беше клюмнала, а устата му запушена. Очите му бяха отворени, но неподвижни. И сякаш гледаха право в нея.
— Следващият, Чанг-Ча! — изкрещя жената. — Откажеш ли, с теб е свършено!
Тя машинално се обърна към следващата фигура и я намушка два пъти.
Оказа се, че това е сестра й.
— Продължавай! Иначе с теб е свършено!
Следващият беше брат й.
Жената продължаваше да сипе заплахите си.
— Хайде, Чанг-Ча. Направи го или си загубена!
Последните два удара. Металът потъна в плътта.
Чанг-Ча вече нямаше представа какво върши. Ръцете й се вдигаха и отпускаха сами като на робот. Все едно че ръгаше мъртво прасе.
Качулката падна и тя видя лицето на майка си.
Изпусна ножа, отстъпи крачка назад и се строполи на пода сред кръвта на близките си. Разтърсена от плач, Чанг-Ча посегна към ножа и направи опит да се прониже, но надзирателите се оказаха по-бързи от нея.
Жената я вдигна на крака.
— Справи се много добре — похвали я тя. — Сега вече можеш да напуснеш това място и да служиш на родината си. Браво на теб, Чанг-Ча. Трябва да се гордееш със себе си!
Тя вдигна глава. На лицето на жената грееше широка усмивка — сякаш наистина се радваше на детето, което току-що беше избило семейството си.
Мина доста време, преди да осъзнае, че плаче в леглото си.
Но осъзна и друго: топлото телце на Мин се притискаше в нея, а ръцете й я прегръщаха здраво.
Но Чанг-Ча не беше в състояние да я прегърне. Още не.
Лицата на близките й продължаваха да я гледат от тавана.
Мъртви.
Избити от собствената й ръка.
Цената на свободата?
Душата на Чанг-Ча.
56
Името му беше Ким Сък. Избягал от „Букчан“ преди много години. Готов да сподели подробностите от бягството си с Роби и Рийл. Беше го осъществил на осемнайсет, а днес вече наближаваше трийсет.
Бяха го затворили в лагера заедно с цялото му семейство заради обвиненията срещу баща му в държавна измяна. Сък веднага започнал да планира бягството си заедно с един приятел, с година по-възрастен от него. Необходимата информация получили от други двама лагерници, които избягали от „Букчан“, но впоследствие били заловени в Китай и върнати обратно.