Един ден се прибрали от работа извън лагера като част от голяма група. Затворниците били разпуснати и се пръснали по колибите си. Според Сък надзирателите проявили обичайната си немарливост при преброяването им и нямали представа кой къде отива. Двамата с приятеля му тръгнали към своите колиби, но в този час на деня оживлението в лагера било голямо, а малцината пазачи не били в състояние да наблюдават всички.
По тази причина те незабелязано се насочили към мястото, на което предварително били скрили два големи вълнени чувала. Останали там, докато се стъмни. Според Сък било истинска лудост да се опитат да избягат през деня. Увили се в чувалите и се постарали да скрият най-вече главите и ръцете си. После пропълзели към един от по-слабо охраняваните сектори на оградата. От там наблюдавали патрула пред портала и го изчакали да мине покрай тях. След това имали на разположение половин час.
С помощта на предварително скрита дълга дъска раздалечили жиците, по които течал ток. Сък усетил как високото напрежение разтърсва тялото му, но вълненият плат около ръцете му свършил работа. Приятелят му се промушил през пролуката и поел дъската, с чиято помощ направил достатъчно голяма пролука и за него. Едната от жиците докоснала рамото му. Тялото му се разтърсило, а кожата му зацвърчала като барбекю.
Човекът разтвори ризата си и им показа белега.
— Извадих късмет — каза той. — Две години преди нас един лагерник бил убит от електрическия ток, докато се опитвал да мине през оградата по подобен начин.
След това побягнали. Тичали в продължение на километри. Първо по пътя, а след това направо през гората.
Това било само началото на дългото приключение. През следващите дни крадели храна и дрехи, подкупвали с цигари граничните патрули. На няколко пъти били на крачка от залавянето, най-вече когато се представяли за сезонни работници, търсещи работа. За техен късмет милиони севернокорейци правели същото и това им помогнало да се смесят с тълпите.
— Но въпреки това беше адски трудно — добави Сък. — Умирахме от глад, на няколко пъти стреляха по нас. В крайна сметка успяхме да се прехвърлим в Китай. Аз поех на запад, към Индия, и работех каквото намеря. Спестявах пари в продължение на две години, а след това с чужда помощ успях да хвана самолет за Франция. От там се прехвърлих в Америка и останах тук.
— А приятелят ти? — попита Рийл.
— Не знам какво е станало с него. Разделихме се в Китай, защото решихме, че така е по-безопасно. Надявам се, че и той се е добрал до Запада.
Очите му се плъзнаха по лицата на събеседниците му.
— Значи сте решили да освободите тези хора от „Букчан“, така ли? — попита той.
— Да.
— Няма да успеете.
— Защо? — изгледа го Роби.
— Бягството от самия лагер е по-лесно, отколкото изглежда, защото затворниците са много, а надзирателите — малко. Все едно че шепа мъже охраняват цял град. Има много пролуки в оградата, има и други пътища за бягство. Но те контролират хората чрез страх, който ги кара да доносничат за себеподобните си. А това осигурява на охраната допълнителни очи, които виждат всичко.
— Ясно — кимна Рийл. — Какво е твоето заключение?
— Истинските предизвикателства идват след бягството от лагера. Човек трябва да се слива с околните. Подкупите са задължителни, а това означава да се разкриете пред хора, които не познават лоялността. Но ако сте севернокорейци, може и да успеете. Вие сте просто боклуци, които се опитват да се измъкнат. Безвредни нищожества. Ще ви пуснат да минете срещу няколко пакета цигари. След това забравят за вас.
— Но ако не приличаме на корейци? — подхвърли Роби.
— Личи ви, че сте американци — отвърна Сък. — Отворите ли уста, ще говорите като американци. Съжалявам, но никога няма да ви пуснат. За тях вие сте олицетворение на злото.
— Но ние няма да прекосяваме границата, Сък — обади се Рийл. — Разполагаме с други средства, които вие сте нямали.
— Пак казвам, че няма да ви пуснат. Независимо от средствата, с които разполагате. Ще ви щракнат белезниците без никакво колебание.
Роби и Рийл се спогледаха.
— Не можеш ли да измислиш някакъв начин, за да успеем? — подхвърли тя.
Сък се облегна назад и се замисли.
— Може би трябва да имате поне един севернокореец с вас — промълви след дълга пауза той.