— Сигурен съм, че при нас не работи нито един такъв — поклати глава Роби.
— Аз ще го направя — простичко рече Сък.
Роби и Рийл се спогледаха учудено.
— Готов си да рискуваш повторно залавяне за хора, които не познаваш? — попита тя.
— Може и да не ги познавам, но прекрасно знам какво ще им се случи там. Това е достатъчно. Нека ви помогна.
— Не зависи от нас — поклати глава Роби. — Въпреки че ценим високо това, което предлагаш, и ще го предадем на шефовете.
— Направете го — кимна кореецът. — Без човек като мен нямате никакви шансове.
Синия моментално прие, но Еван Тъкър и Джош Потър бяха против.
Президентът одобри идеята и това беше достатъчно. Неговата дума беше над всичко, с изключение на колективната воля на избирателите.
Хората от „Джиоспешъл“ насочиха сателитните си очи към „Букчан“. Захранен с допълнителни разузнавателни данни, техният окончателен доклад потвърди, че осиновените дъщеря и син на генерал Пак действително се намират там. Посочен беше дори номерът на колибата, в която живеят. А също така и бройката на охраната, възлизаща на четирима надзиратели.
Но разузнаването постигна и друг успех. Генерал Пак бе имал влиятелни приятели в Северна Корем, Един от тях успя да изпрати кодирано съобщение до сина и дъщерята в лагера и те вече знаеха, че предстои да им бъде оказана помощ.
Подготовката на мисията отне още една седмица. Всеки детайл беше обсъждан стотици пъти. А също така и последиците от евентуални грешки, които съвсем не бяха изключени.
Може би Северна Корея беше най-голямото предизвикателство в професионалната кариера на Рийл и Роби. В тази страна се влизаше трудно, но излизането от нея беше още по-трудно. Тя разполагаше с милиони войници и параноични цивилни граждани, които отдавна бяха свикнали да се шпионират един друг. Теренът около лагера беше мъчнопроходим. А езиковата и културната бариера бяха почти непреодолими. На всичкото отгоре в този регион САЩ имаха един-единствен съюзник — Южна Корея.
Проведоха интензивна едноседмична подготовка в Бърнър Бокс. Непристъпните планини в западната част на Северна Каролина бяха тренировка за онези, които заобикаляха „Букчан“. Специално за тях беше построен макет на лагера, който включваше и набелязаната колиба. В началото на тренировките Роби, Рийл и Сък бяха „застрелвани“ на няколко пъти, но на по-късен етап отбелязаха значителен напредък. Никой обаче не знаеше дали това ще бъде достатъчно и реални условия.
Маршрутът към лагера и обратно щеше да бъде необичаен. Както Сък ги беше предупредил, избягалите от „Букчан“ лагерници неизменно се насочваха на север, към дългата граница с Китай. Но те нямаше да тръгнат натам. Твърде много неща можеха да се случат, особено в компанията на двама очебийни чужденци, и то от Запада.
Всички без изключение се надяваха, че шаблонното мислене на севернокорейците ще им попречи да ги проследят и заловят.
— Смяташ ли, че Сък ще издържи? — подхвърли Роби.
— Вече го е правил — каза Рийл.
— Но преди много години. Може би просто е имал късмет.
— Може би. Но при всички случаи и на нас ще ни трябва късмет.
— Не отричам това. Трябва да се придвижваме с наведени глави.
— Ние сме ангелите спасители — рече тя. — Ако се наложи, ще си пробием път и с бой.
— Знам.
— Питам се дали президентът е помислил за дългосрочните последици от тази мисия?
— Имаш предвид измъкването на децата на предателя изпод носа на севернокорейците? — изгледа я Роби.
— Точно това имам предвид. Винаги са били готови да ни подгонят, но в случая със сигурност ще утроят усилията си.
— Той беше доста емоционален и може би не е обмислил всичко. Но това не е наша работа, Джесика. Ние сме просто мускулите, които ще осъществят операцията на място.
— Понякога мозъкът следва съветите на мускулите — отвърна тя.
— Не виждам как ще стане — поклати глава той. — Замесено е егото на твърде много хора.
— Не бива да забравяме, че корейците разполагат с ядрено оръжие и изгарят от нетърпение да го изпробват, Роби. Ако мисията ни завърши успешно, те ще се изложат пред целия свят, но едва ли ще подложат и другата буза. Успешната операция може да се окаже катализатор за Армагедон.
— Което означава, че милиони невинни хора ще умрат поради факта, че техните лидери са се почувствали унизени.
— Случва се при всяка война с наше участие — мрачно отвърна тя.
— Но това няма да бъде обикновена война, а тотално унищожение.
— Искаш да се откажеш от мисията?
— Не — поклати глава той. — Ще я изпълня. Просто искам и двамата да сме наясно с възможните последици.