Роби и Рийл изскочиха от гората и ги издърпаха под близките храсталаци. Роби измъкна радиостанцията на единия и я подаде на Сък, който трябваше да следи комуникацията между хората от охраната.
Не след дълго стигнаха до оградата в задната част на лагера. Разполагаха с точна информация за движението на нощните патрули и изчакаха четиримата въоръжени мъже да минат покрай тях. Едва след това се приближиха към оградата. Знаеха, че по нея тече ток, и бяха подготвени. С помощта на лазер Рийл изряза една достатъчно голяма дупка, през която можеше да се промуши възрастен човек.
Сък беше пръв, следван от Рийл и Роби. Колибата, която им трябваше, беше разположена чак в дъното на лагера. Някъде там проблесна светлинка и те замръзнаха на място. Секунда по-късно осъзнаха, че това е пазач, който пали цигара. Рийл и Роби предпазливо заобиколиха бараката, за да установят точната бройка на пазачите.
Четирима. Точно според информацията, която течеше от спътника.
После се разделиха. Рийл пое наляво, а Сък и Роби — надясно.
Тя включи портативната си радиостанция.
— Прието — прозвуча гласът на Роби, изслушал кратката информация. — Броим до три, щом стрелката на секундарника стигне дванайсет.
След тези думи той измъкна два пистолета с упойващи стрелички и ги насочи към пазачите. Вече се намираха във вътрешността на лагера и не искаха да вдигат излишен шум. С оглед на информацията от спътника и тази, която получаваха по други канали, Рийл и Роби носеха по два пистолета, изстрелващи упойващи стрелички, защото очакваха да срещнат четирима охранители. За щастие, бройката не беше променена.
Рийл също извади пистолетите от другата страна на бараката. Да стреляш с две оръжия в две мишени едновременно не беше толкова лесно, но те нямаха друг избор. Ако пропуснеха да улучат дори един от охраната, щеше да последва ответен огън и достатъчно шум, за да вдигне на крак целия лагер.
Заковаха очи в часовниците си, изчакаха стрелката да докосне цифрата дванайсет, преброиха наум до три и натиснаха спусъците.
Четирима мъже се строполиха на земята.
Сък се втурна напред и изчезна във вътрешността на бараката.
Роби и Рийл го последваха.
Ду-Хо и Ън Сън бяха будни, облечени в работните си дрехи. Сък набързо им обясни кои са техните спасители и какво трябва да правят. Без да задават въпроси, двамата кимнаха и ги последваха навън.
Сирената започна да вие секунди след като се промушиха през дупката в оградата и затичаха към гората.
Обърнаха се точно навреме, за да зърнат светлините и да чуят тропот на крака и боботене на автомобилни мотори.
— Натам! — махна към близкия склон Роби. — Бързо!
Затичаха нагоре. За щастие, Ду-Хо и Ън Сън бяха млади и в добра форма. Нямаха проблем да поддържат темпо, несъмнено тласкани напред и от мисълта, че ако ги хванат, ще бъдат разстреляни на място.
— Дали не беше засада? — подхвърли Рийл и продължи да тича нагоре.
— Открили са пазачите, които застреляхте извън периметъра — отговори Сък. — Току-що го чух по радиостанцията.
— Страхотно — промърмори Роби. — Трябва да удвоим усилията си.
— Натам — махна наляво Сък. — Това е най-краткият път до мястото, където скрихме скутерите.
Понесоха се по тъмния път. Роби държеше Ду-Хо за ръка и го насочваше благодарение на уреда си за нощно виждане. А Рийл водеше Ън Сън.
Не след дълго се добраха до скутерите. Ън Сън седна зад гърба на Рийл, а Ду-Хо зад Роби. Поеха по тясната пътечка, която водеше към шосето. Рийл се обърна и успя да види светлините на фарове зад тях. Получил предупреждението й по радиостанцията, Роби спря своя скутер и направи знак на Ду-Хо да се качи при Сък.
— Късмет — каза му Рийл.
— Ако не се появя до две минути след като стигнете при лодката, тръгвайте! — заръча Роби. — Няма смисъл да ме чакате.
И той безшумно изчезна в мрака. Описа малък кръг в обратна посока, приклекна на малкото възвишение встрани от пътя, а след това се прицели и натисна спусъка на гранатомета, който беше преметнал през рамо.
Гранатата улучи водещия камион в радиатора. Експлозията беше оглушителна, а отломките се разлетяха нависоко. Улученият камион свърши и една полезна работа: блокира пътя.
Но стрелбата не мина без последици, тъй като разкри позицията му. Войниците в останалите камиони го засипаха с куршуми. Той успя да зареди нова граната и да я изстреля към втория камион миг преди един куршум да го улучи в бронежилетката и да го повали по гръб. Камионът литна във въздуха.