— Осиновените деца на генерал Пак, Ду-Хо и Ън Сън са избягали от „Букчан“. Разбира се, с помощта на американците.
— На един мъж и една жена — уточни генералът.
— Може би става въпрос за същата двойка, която беше изпратена във Франция да ликвидира генерал Пак — добави Черната куртка. — Все още не сме ги идентифицирали, но очаквам това да се случи много скоро.
— Има ли значение? — подхвърли жената. — Американците имат хиляди агенти, които вършат черната им работа. Но в случая те се появиха на корейска територия и отмъкнаха двама наши затворници.
— Да — кимна генералът. — Лим Юн е права. Те са варвари. Избиха много наши сънародници. Тук става въпрос за необявена война.
— А сега и ние ще се включим в нея, така ли? — попита Чанг-Ча, вдигна глава и внимателно огледа лицата на присъстващите.
— Не — колебливо отговори Черната куртка. — Може би очакват подобна глупост, но ние ще контраатакуваме по друг начин. Както планирахме, другарко.
— Семейството на американския президент? — изгледа го Чанг-Ча.
— Точно така — отвърна Лим Юн. — Ще ги ликвидираме. Или по-точно, ти ще ги ликвидираш, Чанг-Ча. Можеш ли да си представиш славата, с която ще те обсипе Великият вожд?
— Ако остана жива — отбеляза тя.
— В смъртта се крие много повече слава, отколкото в живота! — излая Лим Юн.
— Разбирам — кимна Чанг-Ча. — Затова ви предлагам да ме придружите в Америка, където заедно ще се насладим на тази слава след смъртта. Би било прекрасно, нали?
Черната куртка и генералът се спогледаха, а после насочиха вниманието си към Лим Юн.
— Все още носиш в сърцето си непокорния дух на „Йодо“ — каза хладно Лим Юн.
— В сърцето ми има още много неща от „Йодо“ — мрачно я изгледа Чанг-Ча. — И ги помня всичките!
Лим Юн издържа на погледа й известно време, после отмести очи.
— Днес сутринта беше разстрелян управителят на „Букчан“ заедно с пет-шест надзиратели — обяви с безразличен тон тя. — Сигурна съм, че ще последват още смъртни присъди срещу виновниците за това недостойно бягство.
— Управителят вероятно си го е заслужил — тръсна глава Чанг-Ча.
— Ти уби неговия предшественик в „Букчан“, нали? — стрелна я с поглед жената.
— Такива бяха заповедите ми. Той беше корумпиран и враг на родината.
— А знаеш ли, че съвсем наскоро на неговото място назначиха управителя на „Йодо“, другаря До? Познаваш го от времето в лагера…
Чанг-Ча направи огромни усилия да скрие усмивката си.
— Значи са екзекутирали другаря До?
— Вече го казах.
— Е, сигурна съм, че си го е заслужил.
Лим Юн й хвърли враждебен поглед, а след това се обърна с гръб към нея.
— Само си губим времето! — изръмжа към мъжете тя. — Кажете й каквото трябва да знае.
— Програмата ни се ускори — започна Черната куртка. — Трябва да заминеш за Америка до края на седмицата.
— До края на седмицата?! — повтори Чанг-Ча, обзета от внезапна паника.
— Има ли някакъв проблем, другарко? — попита Лим Юн.
— Никакъв. Винаги съм готова да служа на Великия вожд, включително и с цената на живота си.
— Значи всичко е наред.
— Имам някои предложения.
— Моля? — учудено я изгледа Лим Юн. — Това е изключено!
— Американците ще бъдат подозрителни към всеки мъж или жена от азиатски произход — започна Чанг-Ча, без да й обръща внимание. — Без значение дали са корейци или не. Имат ли очи като нашите, автоматично ще бъдат заподозрени.
— Изработили сме ти много солидна биография — отвърна Черната куртка.
— Въпреки това ще бъдат нащрек, а това означава да бъдем многократно по-добри от тях.
— Какво предлагаш? — попита генералът.
— Мюсюлманите самоубийци… — любезно започна Чанг-Ча.
— Не сме мюсюлмани! — сопнато отвърна Лим Юн. — И не се самовзривяваме!
— Ще ми позволите ли да довърша?
Лим Юн я погледна мрачно, после рязко кимна.
— Мюсюлманите често използват деца за прикритие. Това намалява подозрителността на врага. Обикновено американците захапват въдицата, защото са мекушави и не искат да нараняват деца.
— По-конкретно, другарко! — изръмжа Лим Юн и забарабани с дългите си нокти по масата.
— В момента се грижа за едно малко момиче, казва се Мин…
— Чух за посещението ти в „Йодо“! — рязко я прекъсна жената. — Трябва да си луда, за да поемеш такава отговорност. Чакам да ме убедиш в противното.