Чанг-Ча впери очи в нейните.
— Направих го с пълното знание и одобрение на Великия вожд — отсече тя. — Нали не наричате луд именно него!
Лим Юн изправи гръб, а лицето й се наля с кръв. От пренебрежително й поведение не остана дори следа.
— Как смееш! Изобщо не съм имала предвид…
— Много добре — прекъсна я Чанг-Ча. — Но нека да обясня докрай, за да си спестим време. Ще представим момичето като моя сестра или дъщеря — оставям вие да решите. Това ще бъде отлично прикритие, което със сигурност ще заблуди американците. След изпълнението на задачата ще напусна Америка и ще се прибера у дома заедно с Мин. Ако загина, тя ще се прибере заедно с другите, които ще ни придружават до Империята на злото.
— Планът ти е глупав! — отсече Лим Юн в момента, в който Чанг-Ча млъкна. — Да водиш дете, при това взето от лагерите? Тя ще провали всичко!
— Мин не знае нищо за света именно защото е родена в лагер — спокойно отвърна Чанг-Ча. — Няма да имам проблем с контролирането й.
— Изключено! — отсече Лим Юн.
— Не съм съгласен — обади се генералът. — Всъщност мисля, че идеята на Чанг-Ча е брилянтна. Поздравявам ви за оценката на американците, другарко. Те действително са сантиментални и мекушави. Присъствието на малката със сигурност ще ги заблуди.
— Съгласен съм — кимна Черната куртка.
Всички се извърнаха към Лим Юн. Тя хвърли мрачен поглед към Чанг-Ча, но явно си даваше сметка, че е надхитрена.
— В такъв случай ти желая късмет, другарко Ии — неохотно процеди тя.
61
Ръкостискането на президента Кашън беше отривисто, а лицето му светеше от благодарност и задоволство.
Роби и Рийл седнаха срещу него в Овалния кабинет. На дивана встрани от писалището се бяха настанили Еван Тъкър, Джош Потър и Синия.
Кашън се облегна назад и внимателно ги огледа.
— Изчетох всички секретни доклади за вашето… хм, приключение — каза той. — Ако не знаех, че вие двамата наистина сте го направили, щях да остана с чувството, че чета трилър.
— Получихме огромна помощ, сър — отвърна Роби. — А ако агент Рийл не беше поискала въздушна подкрепа за мен, днес със сигурност нямаше да бъда тук.
Кашън кимна.
— Ду-Хо и Ън Сън вече започнаха нов живот с активната подкрепа на Ким Сък.
— Той е добър човек и свърши работата си по перфектен начин — каза Рийл.
— Е, сега съвестта ми е по-спокойна — отвърна с лека усмивка президентът. — Нещата не могат да се върнат назад, но генерал Пак със сигурност би бил доволен от това, което направихме за семейството му.
— Несъмнено е така — обади се Тъкър.
Кашън го стрелна с поглед. Синия прочисти гърлото си и предпазливо каза:
— Сега обаче трябва да се подготвим за ответния удар, господин президент.
— Естествено. Това беше част от решението ми, взето след много внимателно обмисляне.
— Така е, сър — отвърна с равен глас Синия. — Сега трябва да дефинираме евентуалните мишени на севернокорейците, като едновременно с това засилим мерките за сигурност, синхронизираме постъпващите разузнавателни сведения…
— Всичко това вече е направено — безцеремонно го прекъсна Тъкър. — Можеш да бъдеш сигурен, че съм свършил необходимото, за да парирам всяка акция на севернокорейците.
Президентът хвърли презрителен поглед към директора на ЦРУ.
— Е, това вече ме кара да се чувствам добре — промърмори той.
Кашън напусна Овалния кабинет в компанията на Роби и Рийл.
Срещу тях се появи Първата дама, следвана по петите от Томи, раздърпан и с виновно наведена глава. Единият ръкав на сакото му беше скъсан, ризата му беше извадена от панталона, а вратовръзката му — извъртяна на една страна. Зад него крачеше едър агент на Сикрет Сървис, който изглеждаше доста притеснен.
— Какво се е случило? — попита президентът, когато съпругата и синът му спряха на крачка от него.
— Томи се е сбил в училище — мрачно отвърна Елинор. — Това се е случило.
— Сбил се е? — слисано я изгледа Кашън.
Роби и Рийл дискретно се спогледаха. И двамата останаха с чувството, че президентът вече мисли за медиите, които несъмнено ще отразят инцидента.
— Какво се случи, Томи? — наведе се над момчето той.
Вместо отговор получи само упорито тръсване на глава.
— Какво се случи, агент Палмър? — изправи се Кашън.
— Стана в края на часовете, сър — отвърна охранителят. — Децата вече излизаха навън. После няколко от тях се струпаха, настана суматоха. Докато си пробия път до мястото, Томи вече се биеше с друго момче. Разделих ги, проверих дали другото момче не е пострадало, а след това доведох Томи направо тук, сър.