Кашън прокара пръсти през косата си.
— За какво се сбихте, Томи? — попита той.
Момчето не отговори.
— Зададох ти въпрос, моето момче — търпеливо рече президентът и сложи длан върху главата му. — Очаквам отговор.
— Той те нарече тъпо и безгръбначно лайно! — прошепна Томи, без да вдига очи.
— Внимавай с речника, Томас Майкъл Кашън! — процеди с леден тон Елинор.
— Татко ме попита за какво се сбихме — натъртено отвърна Томи. — Е, затова! Той обиди татко и аз го ударих!
Кашън протегна ръка и вдигна брадичката му. Едва сега забеляза, че окото на сина му е насинено.
— О, Томи! — въздъхна Елинор. — Боят не решава нищо, нито мръсните думи.
— Не беше там, мамо! — отвърна момчето и погледна към агент Палмър. — А ако ти не ме беше дръпнал, здравата щях да му сритам задника!
— Той си е вършил работата, Томи — поясни Елинор. — А тя е да те пази.
— Не искам никой да ме пази! И сам мога да се грижа за себе си!
— Въпросът не е в това, Томи. Можеше да нараниш онова момче.
— Надявам се да е така. Мразя това място! Искам да се върнем у дома!
— Виж какво, Томи — започна президентът и нервно се огледа. — Тези неща ще ги обсъдим по-късно, насаме.
— Няма! — изкрещя момчето. — Ти си президентът и никога нямаш време за сина си!
— Томи! — смаяно възкликна Елинор.
— Пазил си му гърба — каза Рийл.
Всички се обърнаха да я погледнат.
— Какво? — объркано попита Томи.
— Пазил си гърба на баща си. Синовете правят това за бащите си, а дъщерите — за майките си. Така и трябва да бъде. Ти си защитил честта му.
— Да — колебливо каза Томи и разтърка насиненото си око. — Не можех да не го направя.
Очевидно облекчен от развоя на събитията, Кашън се обърна да погледне Роби и Рийл.
— Томи, нека ти представя двама от най-добрите американци, които ще срещнеш някога — тържествено обяви той. — Те току-що се прибраха след изпълнението на една изключително важна за страната ни мисия. Истински герои!
Томи очевидно беше много впечатлен и поведението му коренно се промени.
— Страхотно! — рече той.
— Приятно ми е да се запознаем, Томи — протегна ръка Роби. — Ще ти призная, че и аз се биех с момчетата в училище, но после разбрах нещо.
— Какво? Че е по-добре да обърнеш и другата си буза? — иронично подхвърли момчето.
— Не, това така и не се научих да го правя. Открих, че ако поговоря с момчето и разбера проблемите му, може би ще уредя нещата и без да използвам юмруците си. Защото юмрукът в лицето винаги боли, независимо дали побеждаваш, или губиш.
Томи не изглеждаше много убеден, но въпреки това кимна.
— Ясно.
— Сложи си лед на окото — посъветва го Рийл. — Наистина помага. Кой знае, може би ще стигнеш и до втори рунд…
Томи леко се усмихна.
— Да вървим да те спретнем, младежо — намеси се Елинор и го завъртя в обратна посока. — Но не си мисли, че та се е разминало. Очаквам да ми се обадят от училището, след което ще получиш съответното наказание.
Първата дама хвърли кос поглед към съпруга си и тихо добави:
— Още ли мислиш, че преувеличавам? Нантъкет, чакай ни!
Томи покорно последва майка си, после изведнъж се обърна да погледне Роби и Рийл.
Роби му намигна, а Рийл окуражително вдигна палец.
— Извинявайте за сцената — промърмори Кашън.
— Децата са си деца, господин президент — отвърна Роби. — А той е принуден да живее в най-големия аквариум на света, което никак не е лесно.
— Прав си, не е лесно — въздъхна президентът. — Съмнявам се, че щях да издържа, ако бях на десет години.
Кашън ги изпрати до външната врата на Западното крило.
— Още веднъж приемете най-сърдечните ми благодарности — каза той. — Знам, че ви изпратих на една почти невъзможна мисия, но въпреки това вие се справихте отлично.
— Няма проблем, сър — отвърна Роби. — Това ни е работата.
— Имате ли някаква идея как ще ни отмъстят севернокорейците? — попита президентът.
— За съжаление, им предлагаме богат избор от лесни мишени, сър — отвърна Рийл. — Това е един от недостатъците на свободното и отворено общество.
Президентът кимна, обърна се и затвори вратата след себе си.
На път към колата Роби и Рийл минаха покрай екип за озеленяване, който почистваше цветните лехи и подрязваше храстите. Всички работеха съсредоточено с изключение на един.
Мъжът се изправи и насочи вниманието си към двойката. Изчака ги да отминат, а след това свали шапка и избърса чело.