Дребничкото момиченце с къдрава руса коса се скри зад баща си.
— Много е срамежлива — засмя се жената.
— И Мин е такава — отвърна Чанг-Ча.
— Ако възнамерявате да правите туристическа обиколка или нещо подобно, обадете се — подхвърли мъжът. — Работя в центъра и познавам града като петте си пръста, а точно пред офиса ми има станция на метрото. Само кажете. Непременно трябва да посетите Музея по авиация и космонавтика, а също така и Националния архив. Ще останете доволни.
— Благодаря — отвърна Чанг-Ча, макар че изобщо не разбра за какво става дума.
Семейството потегли, а двете с Мин продължиха разходката си.
— Какво искаха тези хора? — попита момичето.
— Спряха да ни кажат „здрасти“. И да попитат дали се нуждаем от помощ.
— Преструваха ли се? Може би искат да ни направят нещо лошо.
— Не знам — сви рамене Чанг-Ча. — Изглеждаха добри хора.
— А какво не е наред с косата на момичето?
— Не е наред ли?
— Цялата беше нагъната.
Изтече секунда, преди Чанг-Ча да включи за какво става дума.
— О, някои американци се раждат с такава коса, а други използват специален инструмент, за да я накъдрят.
— Защо?
— Не знам. Предполагам, че им харесва.
— На мен не ми харесва — отсече Мин, въпреки че изражението й сочеше противното. Личеше си, че къдравата коса не само й харесва, но и се пита дали ще й отива.
Прибраха се в къщата. Чанг-Ча сложи Мин да си легне, а след това слезе в кухнята, направи си чай и седна на отрупаната с документи маса. Прегледа всичко за пореден път — всеки документ, всяка бележка, всяка снимка. Тези папки щяха да запълват времето й толкова дълго, колкото бе нужно.
След три часа и още две чаши чай очите й натежаха от умора. Облегна се назад и погледна нагоре, към стаята, където спеше Мин.
После стана и се приближи до прозореца. Кварталът също спеше и повечето къщи бяха тъмни. И тя би трябвало да си легне. Все още имаше проблеми с аклиматизацията, а натискът върху нея беше огромен. Това, което се очакваше да направи, беше почти невъзможно. Дори при успех на първата част от мисията, шансовете за втората — да се изтегли — бяха нулеви.
Какво щеше да се случи с Мин след това?
Два дни по-късно Чанг-Ча се отправи към ново място, далече от града. Къщата беше уединена и се намираше в запустяла ферма, чиито ниви дълго време не бяха виждали плуг.
Вътре я чакаха няколко души. Но Бе-Хо не беше сред тях. Той беше изключително ценен, внедрен преди много години агент и по тази причина беше взето решение да бъде запазен на всяка цена. Разкриването на връзките му със Северна Корея би означавало тежък провал — главно защото службата в Белия дом му даваше възможност да вижда и чува неща, които бяха недостъпни за всички останали.
Във фермата се събра екипът, за който я бяха предупредили. Съставен само от мъже, способни да вършат всичко, включително убийства. Чанг-Ча знаеше това от досиетата им. Някои бяха в Щатите от по-дълго време, други — отскоро. Но всички бяха готови да умрат, за да постигнат своите цели. Знаеха, че мишените им се охраняват по най-добрия начин, но се надяваха самите те да бъдат още по-добри.
Седнаха около голямата стара маса в помещение, което някога е било кухня. Това си личеше от очуканата мивка и ръждясалата печка. Разговорът се водеше на бърз и напрегнат корейски. Един по един мъжете докладваха за всичко, което бяха научили. След което стана ясно, че мястото на покушението вече е уточнено.
— Те заминават за Нантъкет — каза един от присъстващите на Чанг-Ча. — Знаем това от другаря Бе-Хо, който е подслушал части от разговори, проведени в Белия дом.
— Но той не ми каза нищо по време на срещата — изтъкна тя.
— Информацията му се нуждаеше от потвърждение, което получихме по-късно.
Мъжът придърпа картата, която лежеше на масата.
— Става въпрос за малък остров в Атлантическия океан, разположен срещу бреговете на щата Масачузетс. До него се стига със самолет или ферибот. Заминават след две седмици. Само съпругата и децата, плюс охраната. Вече знаем къде ще отседнат — в къща, близо до центъра на града. Тя е стара, с историческа стойност и предлага някои добри възможности.
— Разполагаме ли с графика на пребиваването им? — попита Чанг-Ча.
— Да. Предварителен, сглобен от различни източници. В момента работим върху достоверността му.