Елинор Кашън и децата й пътуваха в предната част на самолета заедно с охраната си. Долу вече ги чакаше специалният кортеж, предварително докаран с ферибот. Ако президентът пътуваше с тях, мерките за сигурност щяха да бъдат далеч по-големи.
— Първите заселници на острова са дошли през хиляда шестстотин четирийсет и първа, площта му е сто двайсет и четири квадратни километра, плюс още сто и петдесет квадратни километра териториални води. Петдесет хиляди жители през лятото, пет пъти по-малко през останалите сезони. — Рийл направи малка пауза и добави: — Наричат го Малката сива дама заради мъглата, която го обвива през по-голямата част от годината. Земята тук е сред най-скъпите в цялата страна. Най-високата му точка е Фолджър Хил, трийсет и три метра над морското равнище.
— Ти си неизчерпаем извор на информация — каза Роби.
— С Гугъл всеки може да бъде гений — сви рамене тя.
Реактивният самолет кацна меко, намали ход и спря. Рийл и Роби грабнаха саковете си и се насочиха към изхода.
Клеър Кашън изскочи на пътеката директно пред Роби. Майка й и Томи бяха точно пред нея. Охраната от Сикрет Сървис вече беше навън и наблюдаваше периметъра около чакащия на пистата джип.
Клеър беше облечена с тесни джинси, суичър с логото на „Йейл“ и обувки с високи токчета.
— Добре ли пътувахте? — обърна се тя към Роби.
— За мен всеки полет е добър, стига самолетът да кацне — отвърна той.
— Не само хубав, но и с чувство за хумор — засмя се момичето. — Наистина впечатляващо.
Рийл се извърна на една страна, за да скрие изразителното въртене на очите си. Това обаче не й попречи да смушка Роби в гърба и да просъска:
— Мили боже, сигурно е много приятно да си популярен сред децата!
В следващия миг Клеър се спъна по стълбичката, вероятно заради високите си токчета. Роби успя да я задържи.
— Благодаря, господин Роби — стисна ръката му тя.
— Наричай ме Уил.
— Добре, Уил — усмихна се тя. — А ти можеш да ме наричаш Клеър.
Роби се обърна, очаквайки ново смушкване от страна на Рийл. Но такова не последва. Томи захласнато зяпаше партньорката му, а Елинор гледаше дъщеря си с раздразнение.
Стъпиха на пистата и се насочиха към трите джипа.
— Май и ти се сдоби със собствен фен клуб — подхвърли Роби на Рийл. Момчето продължаваше да я зяпа, докато влизаше в средната кола.
— Страхотно, нали? — отвърна тя.
Те се качиха в третия автомобил, който следваше колата с президентското семейство. Компания им правеха двама агенти на Сикрет Сървис.
— Добре дошли на борда — поздрави ги единият от тях. — Доколкото ми е известно, вие също сте от разузнавателната общност.
— Нищо подобно — каза Рийл, криейки усмивката си. — Работим за Държавния департамент.
— Да бе — ухили се агентът.
— Защо точно Нантъкет? — попита го Роби.
— Първата дама е ходила на училище в Бостън. Явно често е идвала тук като дете. Приятни спомени.
— И вероятно е искала да се махне от Вашингтон, макар и за кратко.
— Винаги е хубаво да се махнеш от това място — съгласи се агентът, помълча известно време, а след това попита: — Трябва ли да знаем какво е наложило присъствието ви тук?
— Единствената причина да сме тук е молбата на Първата дама — отвърна Роби.
— Надява се, че ще подействаме успокоително на сина й — добави Рийл.
— Момчето наистина преживява трудни времена — кимна агентът. — Не е лесно да си като него.
— Не е — съгласи се Роби.
— А дали ще успеете да му помогнете? Той е добро дете. Не ни създава никакви проблеми — разбира се, ако не броим сбиванията в училище.
— Не знам дали ще му помогнем, но поне можем да опитаме — отговори Рийл.
— Това означава ли, че имате опит с деца?
Роби и Рийл се спогледаха.
— Работим във Вашингтон, където почти всички се държат като деца — отвърна Рийл.
Агентът се разсмя.
Къщата, в която отседнаха, се намираше само на няколко крачки от центъра на града. Всъщност имаше две къщи: просторна двуетажна за собствениците, плюс едноетажна с четири спални за гостите им. Семейство Кашън и придружаващият ги персонал трябваше да се настанят в голямата, а малката оставаше за охранителния екип. Роби и Рийл получиха стаи в първата.
Рийл остави багажа си и отиде при Роби в съседната стая.
— Сигурно се чувстваш привилегирован от близостта на президентското семейство — подхвърли тя и седна на леглото.
Роби прибра дрехите си в шкафа и отвърна:
— Още не знам.
— Никога не съм идвала тук — каза тя, извърнала очи към прозореца. — Изглежда красиво, но някак сюрреалистично, като реклама на „Ралф Лорън“.