— Да, да, вече знам, че ги смяташ за недостатъчно зрели. За съжаление, може да не се променят и когато пораснат.
— Не е само това — въздъхна тя. — Я си представи, че имам среща с някое от тях. Ще трябва да ме вземе от Белия дом!
— Предполагам, че баща ти е доста заплашителна фигура в очите на младежите — каза с разбиране Роби.
— Татко е мек като памук. Мама е тази, която създава проблеми.
— Просто те пази.
— Понякога прекалява — направи гримаса Клеър.
— А брат ти?
— Какво за него?
— Разбирате ли се?
— Томи е на десет. Нямаме кой знае колко общи неща. Още е хлапе, Уил.
— Но той също има трудни моменти. Споделя ли ги с теб?
— Никога не би направил подобно нещо — отсече тя.
— Защо?
— Ами защото съм по-голяма от него с цели шест години. Той е хлапе, а аз вече съм жена.
— Вярно, че разликата във възрастта ви е доста голяма — съгласи се Роби.
— Мама е пометнала, когато съм била на три — неочаквано призна Клеър.
— Съжалявам да го чуя.
Момичето изглеждаше шокирано от собственото си признание.
— О, боже! Не споделяй това с никого, моля те! Искам да кажа, че много малко хора знаят, а ако се разчуе по време на предизборната кампания, тя ще…
— Никога не споделям това, което ми казват хората, Клеър — сериозно отговори той.
— Благодаря ти — с облекчение въздъхна тя.
— Да се върнем на брат ти. Вие с него повече ли си говорехте преди?
— Разбира се. Но преди татко да стане президент. Когато беше губернатор, пак живеехме в правителствена къща с охрана и тъй нататък. Но не като сега… Томи беше едно сладко момченце, което ме обожаваше.
— Мисля, че все още е така — отбеляза Роби.
— Една година на Хелоуин тръгнахме да обикаляме къщите — усмихна се тя. — Татко беше много запален. Дойде с нас, но измисли начин да се скрие от камерите. Знаеш ли как се беше маскирал?
— Как? — попита Роби.
— Като Злодеида — лошата орисница от „Спящата красавица“ на Дисни. Всички мислеха, че това е мама, но тя беше на адски високи токчета под плаща на Дарт Вейдър. Те мислеха, че това е татко. Беше голям майтап. Нещо като семейна тайна, за която знаехме само ние. Но после…
— После всички научаваха всичко за теб?
— Аха — мрачно каза тя.
— Забелязах, че имаш суичър на Йейл — подхвърли Роби. — Там ли си решила да учиш?
— Ако вляза.
— Дъщерята на президента? Мисля, че няма да имаш проблеми.
— Не искам да е по този начин. Не искам да ме приемат заради него, а заради самата мен.
— Хубаво е, че мислиш така.
— Освен това баща ми е учил в Йейл, а мама е следвала в Колумбийския. Аз обаче мисля за Вирджинския университет. Ходила съм там няколко пъти. Шарлотсвил е прекрасно място.
— Това е университетът на Томас Джеферсън. Човекът, който не можел да живее без книги.
— Чудесен пример за подражание — добави Клеър.
Роби понечи да каже нещо, но в същия миг се разнесе силен трясък. След една секунда Клеър се озова на земята, прикрита от тялото му, а в ръката му проблесна пистолет.
Разнесе се тропот на крака и той отмести пръст от спусъка. После се надигна до клекнало положение, но свободната му ръка продължаваше да притиска момичето към земята.
— Какво беше това? — сподавено попита Клеър. — Какво става, Уил?
— Не мърдай — прошепна Роби. — Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
Иззад къщата изскочи един агент на Сикрет Сървис, който извика:
— Отбой, агент Роби! Няма заплаха!
Роби не свали пистолета. В следващия миг задната врата се отвори и в двора изскочиха Рийл и Първата дама, заобиколени от агенти.
— Фалшива тревога, Роби — извика Рийл. — Някаква кола с повреден ауспух!
Роби прибра пистолета и помогна на момичето да се изправи.
— Добре ли си?
Клеър кимна, въпреки че цялата трепереше.
— Благодаря, Уил. За пръв път виждам човек да реагира толкова бързо.
— Клеър, скъпа? — тревожно подвикна Елинор.
Момичето изтича към майка си и я прегърна.
Рийл се приближи към Роби.
— Е, сега вече си истински герой в нейните очи — подхвърли тя.
— Сигурно ли е, че става въпрос за автомобил? — попита той.
— Така докладваха.
— Ясно — каза Роби, но не изглеждаше убеден.
— Съмняваш ли се? — изгледа го тя.
— Винаги се съмнявам. Това ми помага да избягвам разочарованията.
71
Екипът пристигна късно през нощта.
Мин спеше в леглото си. Чанг-Ча отвори вратата и покани новодошлите в кухнята. Разговорът се водеше на бърз и напрегнат корейски.