Влезе в кухнята и детето вдигна глава.
— За какво ти е това, Чанг-Ча? — попита то, размахвайки снимката, на която бяха Елинор, Клеър и Томи Кашън.
Чанг-Ча опипа ампулите в джоба си и погледна чашата с мляко. Смъртта след поглъщането на цианид е бърза, но не и безболезнена, каза си тя. Дали куршумът няма да свърши по-добра работа? Той също е бърз, но болка няма. Мин така и няма да разбере кой е натиснал спусъка.
— Донесе я един приятел — изрече на глас тя. — Направил е доста снимки в града.
— Това са хората, които срещнахме на плажа. И на онова момче, което събираше миди.
Чанг-Ча се приближи и взе снимката.
— Права си. Не бях забелязала.
— Не чух нищо — добави със съмнение Мин.
— Беше късно — поглади я по главата Чанг-Ча. — Ти вече спеше… А сега трябва да се върнеш в леглото.
Момичето отмести очи от снимката и вдигна глава. Устните й леко потрепваха. Чанг-Ча си спомни причината да я измъкне от лагера: високия дух и безспорната интелигентност.
— Чанг-Ча? — започна Мин.
— Не сега — спря я тя. — Утре ще поговорим.
Изведе я от кухнята и легна до нея в леглото й. Изчака дишането й да стане равно, после предпазливо се надигна и излезе навън. Седна на дървения стол пред къщата и вдигна поглед към обсипаното със звезди небе. Вятърът носеше мириса на море.
Извади ампулите с отровата и ги вдигна пред очите си. Малки, но изключително смъртоносни.
Като самата нея.
Видя се сред мъртвите на площада пред кметството. Навсякъде гъмжи от полицаи и агенти. Светът започва да разбира какво се е случило. Има голяма вероятност да се стигне до открита война между Америка и КНДР. С неизбежен край.
Чанг-Ча прибра двете ампули в джоба си, облегна глава на грубото дърво на стола и затвори очи. Мислите й се насочиха към един живот, напълно различен от нейния.
72
— О, боже, Уил! — възкликна Клеър, докато довършваха обяда си в имението. — От теб ще стане страхотен Дарт Вейдър! — После погледна Рийл. — А ти можеш да бъдеш Злодеида.
— Много благодаря — хладно отвърна Рийл.
— Хей, нали аз бях Дарт Вейдър! — извика с престорена обида Елинор.
Томи остави ножа и вилицата.
— Не знам за вас, но аз със сигурност ще бъда Върколака — обяви той. — Няма по-готин от него.
— А ти коя ще бъдеш? — попита Рийл момичето.
— О, аз вече съм прекалено голяма за тези работи. По-скоро ще си сложа една перука и ще се превърна в някоя телевизионна звезда от началото на века.
— От началото? — направи гримаса Елинор, поглеждайки към Рийл. — Никога не съм се чувствала толкова стара.
— В колко часа започва това нещо довечера? — попита Клеър.
— Първо ще се отбием в кметството — отвърна Елинор. — Предложих да бъдем нещо като официални предводители на карнавалното шествие. Тъй че ще имаме няколко предварителни срещи преди официалния прием, който дава градската управа начело с кмета.
— Ще бъде страшна скука — обяви Клеър.
— Напротив — каза майка й. — Церемонията ще бъде съвсем кратка, но ще означава много за местните хора.
Роби стрелна с поглед Рийл.
— Приемаш ли ролята на Злодеида?
— Нямам костюм — каза тя.
— Всичко е тук — обади се Елинор. — Знаех, че ще празнуваме Хелоуин, и тайно се надявах президентът също да бъде с нас — нещо, което очевидно няма да се случи.
— А ти как ще се маскираш, мамо? — попита оживено Томи.
— Мисля тази година да се върна още по-назад в миналото — някъде към седемдесетте години на миналия век — отвърна Елинор, погледна към седналата до нея Рийл и добави: — Винаги съм харесвала Шер и най-вече начина, по който променя външността си през годините. Особено прическите.
— Шер ли? — объркано попита Томи. — Какъв Шер?
Явно никога не беше чувал името на певицата.
— Това е конфиденциална информация — отвърна Елинор.
След края на обяда Роби и Рийл излязоха навън.
— Карнавал, организиран от кметството?
— Звучи страхотно — мрачно отвърна Рийл.
— Мисля, че никога не си се маскирала.
— Правилно мислиш.
— Е, сега имаш шанс да наваксаш.
— По-скоро се радвам, че скоро ще се махна от тук. Хваща ме клаустрофобия.
— Значи без острови в бъдещето ти?
— Аз съм по-скоро градско момиче.
— Но въпреки това притежаваше хижа на Източния бряг, буквално насред нищото — каза Роби.
— Точно затова се чувствам по-скоро градско момиче. Пущинаците са ми писнали.