— Предполагам, че Сикрет Сървис ще направи задълбочен оглед на сградата на кметството и маршрута на шествието.
— Сигурно — сви рамене Рийл. — Но едва ли са много щастливи. Купища хора, на всичкото отгоре маскирани. Всеки би могъл да скрие оръжие или експлозиви под карнавалния си костюм.
— Със сигурност не са щастливи — каза Роби. — Слава богу, че президентът не е тук. Защото, ако беше пристигнал, едва ли щяха да отидат на карнавала.
— Наистина ли мислиш да се маскираш? — изгледа го Рийл.
— Защо не?
— А аз трябва да бъда злата орисница, а?
— Мисля, че ще ти отива — ухили се Роби и за награда получи силен удар в рамото.
Той отстъпи крачка назад и, вече сериозно, попита:
— Добре, прибираме се, а после какво?
— Чакаме да ни повикат за поредната мисия.
— Съмнявам се, че ще я изпълним заедно — поклати глава той. — Обикновено действаме поотделно.
— Знам, Роби.
— Мисля, че ще върша това още най-много година, след което ще сложа край на кариерата си.
— Кога го реши? — изненада се тя.
— Току-що, макар че от доста време го обмислям. — Той протегна ръка и й показа белезите си. — Твоето малко капанче на Източния бряг ме накара да се замисля за живота си… — На лицето му цъфна широка усмивка, но Рийл остана сериозна.
— Не можеш да си представиш колко съжалявам, че едва не те убих — промълви тя.
— Е, тогава бяхме противници — каза той. — На всеки може да се случи. Но аз се оправих и сега всичко е наред.
Тя отмести поглед от ръката му към изгорения крак под панталона.
— Все ще измисля начин да ти се реванширам, Роби.
— Ти вече го направи.
— Как?
— Последният случай беше в Северна Корея, забрави ли?
— Не ми се струва достатъчно — каза тя.
— Беше повече от достатъчно, повярвай ми.
— Наистина ли си решил да напуснеш?
— Наистина.
— А какво ще правиш след това?
— Кой казва, че трябва да правя нещо? — повдигна рамене той. — Спестил съм достатъчно пари, водя съвсем обикновен живот. Видял съм света, или поне по-мрачната му страна. Няма да правя нищо.
— Не си вярваш, Роби. Дори за секунда не си вярваш.
— Е, поне за известно време няма да правя нищо. Пък после ще му мисля. А ти? Беше готова да се оттеглиш.
— Самият ти каза, че можем да продължим кариерата си и едновременно с това да водим нормален живот. И аз почти ти повярвах.
— Все още мисля по същия начин.
— Но въпреки това напускаш? — изгледа го тя, сякаш ставаше въпрос за предателство към нея.
— Казах, че ще напусна след една година. А в нашата работа една година може да се окаже цял живот. Ти?
— Какво аз?
— Знам за краткия ти разговор насаме с Еван Тъкър. Какво ти каза? Че рано или късно ще намери начин да ти види сметката?
Тя бавно издиша и поклати глава.
— Всъщност, не. Поиска ми извинение за всичко.
— Извинение? — повтори недоумяващо Роби.
— Каза, че съм била права, а той е сбъркал.
— Пиян ли беше? Как изглеждаха зениците му?
— Според мен знаеше какво приказва, Роби.
— А ти как го прие, по дяволите? Не се ли запита каква е причината да промени мнението си толкова внезапно?
— Каза, че е направил подробен преглед на доказателствата и много е мислил. Отчел е и факта, че ние с теб едва не загинахме, докато се мъчехме да разкрием заговора на Гелдър и Джейкъбс. Да не говорим, че рискувахме живота си в Сирия и Северна Корея. Предполагам, че в крайна сметка е разбрал за какво става въпрос.
— Това променя ли нещата за теб?
— В какъв смисъл?
— В смисъл, че ще се задържиш още известно време.
— Не знам, вероятно не. Особено ако теб те няма.
Той я прегърна през раменете.
— Е, разполагаш с цяла година за размисъл.
— Стига да живея толкова дълго — тихо отвърна тя.
73
Мин никога не беше чувала за Хелоуин.
Никога не се беше маскирала.
Вероятно по тази причина не разбираше за какво става въпрос въпреки обясненията на Чанг-Ча. Но все пак облече странните дрехи и получи бонбони. В момента се намираха в малко кафене на главната улица, превърнато в арена на детско парти още преди началото на карнавалното шествие.
Мин беше облечена като жаба. Маската скриваше почти цялото й лице с изключение на устата и очите. Чанг-Ча беше костюмирана като пират. Заведението беше пълно с деца в колоритни одежди.
Отначало Мин изпита ужас от жабешкия костюм и се съгласи да го облече едва след като Чанг-Ча й показа, че става въпрос за напълно безобиден плат и пластмаса.