— Аз не съм й правил психотеста.
— Тогава дайте приблизителната си оценка.
— Бих казал, че е добър боец — бавно отвърна Битърман.
— В такъв случай отговорихте на всичките ми въпроси.
— Но вие не отговорихте на моите, агент Роби. По никакъв начин.
— Значи не издържах теста, така ли?
— Това беше само предварителен разговор. Ще се срещнем отново.
— А колко дълго ще ме държат тук?
— Това е извън моите компетенции.
— А ако бъде решено, че не отговарям на условията?
— Същият отговор — въздъхна Битърман и почука ствола на студената си лула.
12
— Имате изключително необикновен живот.
Рийл седеше срещу друг психолог на ЦРУ — този път жена към петдесет с прошарена тъмнокестенява коса, очила на верижка и намусено лице. Казваше се Линда Спицър. Беше облечена с дълга пола и памучна жилетка над бяла блуза и носеше ботуши. Бяха се настанили една срещу друга на масичката за кафе в кабинета на психоложката.
— Защо мислите, че сте тук? — попита Спицър и затвори папката, която държеше.
— Не мисля, а знам. Тук съм, за да бъда наказана.
— За какво?
Рийл затвори очи и въздъхна.
— Кому е нужно всичко това? — попита тя, след като ги отвори. — Малко съм уморена, а Аманда Маркс със сигурност ми е подготвила още забавления за деня.
— Разполагаме с един час — каза Спицър. — От вас зависи как ще го използваме.
— Защо не почетете някоя книга, докато подремна?
— Ще ви призная, че след случилото се не съм сигурна дали да ви препоръчам за оперативна работа.
— Е, може би трябваше да се запозная с вас преди години. Тогава бих могла да прескоча тази част от живота си.
На лицето на психоложката се появи блага усмивка.
— Наясно съм, че сте изключително умна и изобретателна и без проблем можете да заблудите всеки, включително и мен. Но това няма да ни отведе доникъде, нали?
— На мен ми върши работа.
— Мисля, че можем да бъдем по-продуктивни, агент Рийл.
— Знаете ли защо съм тук? — изправи гръб Рийл. — Истинската причина?
— Това не влиза в задълженията ми. Моята работа е да преценя дали отново сте годна за оперативна работа.
— Преди последната мисия никой нямаше проблем с оперативната ми работа. Дори ми дадоха медал.
— Такива са инструкциите, които получих — държеше на своето Спицър.
— Да разбирам ли, че винаги изпълнявате заповеди?
— А вие?
— Е, най-после опряхме и до това — въздъхна Рийл и се облегна назад. — Аз почти винаги ги изпълнявам.
— Какво означава „почти“? Девет пъти от десет? А при какви обстоятелства отказвате да изпълните заповед?
— На практика процентът е по-голям. Не изпълнявам само онази заповед, за която имам лоши предчувствия.
— Винаги ли се вслушвате в инстинктите си? — попита Спицър.
— Да.
— Какво ви казват те в момента?
Въпросът хвана Рийл неподготвена и тя побърза да смени тактиката.
— Казват ми, че и двете си губим времето.
— Защо? — попита Спицър.
— Защото присъствието ми тук е пълна глупост. Никой не ме оценява за евентуално завръщане към оперативната работа. Аз съм повредена стока и причината да ме изпратят тук е съвсем друга.
— За да бъдете наказана, както споменахте преди малко.
— Или убита. За някои хора това е все едно.
— Наистина ли вярвате, че ЦРУ иска да ви убие? — скептично я изгледа Спицър. — Не сте ли малко параноична?
— Не съм малко, а много параноична. През по-голямата част от живота си съм била такава. Тази нагласа винаги ми е служила добре.
Спицър сведе поглед към папката в ръцете си.
— Предполагам, че мога да разбера това предвид миналото ви.
— Писнало ми е от хора, които правят заключения за мен на базата на произхода ми! — остро отвърна Рийл, скочи на крака и закрачи из малкия кабинет. — Куп народ с шибано минало пораства нормално и постига много. Същевременно мнозина, родени със сребърна лъжичка в устата, се оказват некадърници или гадове.
— Така е — съгласи се Спицър. — Всичко е индивидуално. Няма твърдо установени правила. Вие сте постигнали много, агент Рийл. Убедена съм, че бихте го постигнали и със сребърна лъжичка в устата. Такава ви е закваската.
Рийл се върна на мястото си и намръщено се втренчи в нея.
— Наистина ли мислите така?
— Преди малко сама казахте, че ви е писнало от хора, които си съставят мнение от произхода ви — напомни психоложката и я погледна очаквателно. — Или от липсата на такъв…
— Ако очаквате да си излея душата, доктор Спицър, със сигурност ще останете разочарована.