— Тогава за какво са му? — стрелна я с поглед Рийл.
— Може би, за да докаже на президента, че ние сме гаднярите — отвърна Роби.
— С надеждата, че президентът ще подпише заповедта за вашето ликвидиране — добави Маркс. — Вероятно си давате сметка, че няма как да си опразните бюрата, а след това да ви изпратят до изхода.
— Ако Тъкър наистина мисли по този начин, Америка е в сериозна беда — поклати глава Рийл.
— Не знам — въздъхна Роби. — Може би просто е искал да ни убие.
— Или само да ни причини болка — подхвърли Рийл.
— В това отношение успя — мрачно отвърна Роби.
Рийл се закова на място, с което принуди и другите двама да спрат.
— Е, отново изниква въпросът защо вършите всичко това, госпожо — каза тя.
Маркс тичаше на място с отпуснати крайници.
— Аз съм отборен играч, Рийл — отвърна тя. — Изобщо не се съмнявай в това.
— Но?
— Но имам граници. Водното мъчение е една от тях.
— Друго?
— Тъкър настояваше да ви докарам до предела на силите ви и отвъд него. Наистина искаше да се увери, че сте готови за изпълнението на предстоящата мисия. Или че не сте. Да знае със сигурност.
— А сега?
— Сега не знам. В инструкциите му се долавяше една особена нотка. Сякаш не искаше никой от вас да излезе от тук…
— А вие решихте да игнорирате тези нотки, така ли?
— Реших, че това не може да бъде вярно — отсече Маркс.
— Или сте убедили себе си, че не може да бъде вярно — подхвърли Роби.
Маркс пое напред и двамата я последваха.
— Къде е нашето място във всичко това? — попита Рийл.
— Не знам — призна Маркс. — Но мога да ви кажа, че отсега нататък ще тренирам заедно с вас.
— Защо? — попита Роби.
— За да ни пазите? — добави Рийл.
— Просто ще тренирам с вас.
— Това не е нито ваш проблем, нито ваша битка — рече Роби. — Не си заслужава да рискувате кариерата си при евентуален провал.
— Правилно отбеляза, че аз съм заместник-директорът, Роби. И нося лична отговорност за всички оперативни агенти. Вие двамата сте такива и аз съм длъжна да полагам грижи за вас.
— Като влизате в надпревара с Тъкър? — възкликна Рийл. — Номер едно срещу номер две? Не е трудно да се отгатне кой ще бъде победителят!
— Може би си права — хладно отвърна Маркс. — Но не забравяй, че номер две винаги дава повече.
— Искате да превърнете Еван Тъкър в свой враг?
— Нищо подобно. Само се опитвам да си върша работата.
— Но вашата работа е да изпълнявате заповеди — отбеляза Роби.
— Моята работа е да изпълнявам задълженията си на заместник-директор по най-добрия начин — отсече Маркс. — И точно това ще направя.
Тя ускори крачка и ги остави на десетина метра зад себе си. Вероятно за да им даде възможност да обсъдят това, което току-що им беше казала.
— Мислиш ли, че е искрена, или се преструва, че е на наша страна по някакви скрити причини? — попита Рийл.
— Не знам — отвърна Роби. — Изглежда искрена. А и защо да търси приятелството ни? Тя ни доведе тук и може да прави с нас каквото си пожелае.
— Но не го прави — замислено отвърна Рийл.
— Все още не — поправи я Роби.
— А как ще действаме?
— Ще изчакаме да видим как ще се развият нещата. Това е всичко, което можем да направим.
— А ако казва истината?
— Това като нищо би я превърнало в косвена жертва. Убеден съм, че на Еван Тъкър изобщо не му пука кой ще му се изпречи на пътя.
Рийл забави крачка, после спря.
— Какво има? — обърна се да я погледне той.
— Много хора са в опасност заради мен, Роби. Ти, Маркс, Джули и всички останали, които познавам.
— Не ставай глупава.
— Току-що го каза: всеки, който му се изпречи на пътя. А той е поел по този път с единствената цел да стигне до мен. Нека не се заблуждаваме, аз съм тази, която иска.
— И какво?
— Трябва да се справя сама, Роби.
— Да се справиш сама? Срещу цялото ЦРУ?
— Не искам да излагам на опасност нито теб, нито когото и да било. Стига толкова. Дори не мога да преброя случаите, при които ти можеше да загинеш заради мен.
— Помниш ли какво ти казах под онзи проливен дъжд, Джесика?
— Помня, но…
— На никого не съм казвал подобни думи. Никога!
Очите на Рийл проблеснаха след неочакваното признание. Но непоколебимата твърдост се завърна в тях само секунда по-късно.
— Тук оцеляването е изключено, Роби. Какво мислиш, че ни чака след снощното давене? Взвод за екзекуции?
— Ще го посрещнем заедно, каквото и да е то. По този начин удвояваме шансовете си за оцеляване.