— Ти си голям мръсник, Ърл — сякаш не го чу Младши. — Пак си намислил нещо, надушвам го.
— А това, което надушвам аз, е вонята на лайна, която се носи от твоето легло. Май отново си се насрал като бебе, а?
Но в думите му нямаше плам. Не му харесваше, че Младши е подозрителен. Като нищо можеше да каже на някого и да прецака всичко.
— Надушвам го, старче — повтори той и на лицето му се появи мрачна усмивка. — Нямам какво друго да правя, освен да се питам какво е то. И мисля, че вече разбрах. Ами ако реша да го споделя с някого, например с докторката?
— Може пък да не те свитнат, Младши — мрачно го изгледа Ърл. — Но аз не бих заложил на това.
Извърна глава на другата страна и дрезгаво повика сестрата. Изчака я да се приближи и понижи глас:
— Трябва да проведа един телефонен разговор, скъпа. Ще го уредиш ли?
— На кого искаш да се обадиш?
Ърл стрелна с поглед Младши, който лежеше със затворени очи.
— На едни приятели. Чувствам се самотен. Имам право на един разговор дневно, но вече четири дни не съм се обаждал на никого. Ще ме уредиш ли, скъпа?
— Ще видя какво мога да направя — отвърна сестрата.
— Тук съм и ще те чакам — усмихна й се Ърл.
Тя изсумтя и се отдалечи.
Усмивката на Ърл се стопи. Отново погледна Младши.
Лошо. Много лошо.
18
— Трябва ми категоричната ти позиция!
Еван Тъкър закова поглед в лицето на мъжа, който седеше от другата страна на заседателната маса.
Андрю Виола с нищо не показа, че е изненадан от това искане.
— Позицията ми е тази, която определите вие, сър — спокойно отвърна той.
— Думите не означават нищо, Виола.
— Мисля, че тук не става въпрос само за думи, сър. Изпълних заповедта ви съвсем точно.
— Но въпреки това нямаме признания.
— Подложихме ги на три сеанса, сър. При четвърти най-вероятно щяха да са мъртви. Подобен изход не ви задоволява, нали? А те наистина са железни, това можем да им го признаем.
— Не ме интересува какви са, особено Рийл.
— Разбрах, че сте посетили Бърнър?
— Да. Разговарях с Роби и Рийл.
— По план ли премина всичко?
— За какъв план говориш? — подозрително го изгледа Тъкър.
— В смисъл получихте ли резултата, който очаквахте?
— Казах им, че трябва да са готови на всичко за успешното приключване на предстоящата мисия. Казах им още, че водното мъчение е било тест на способностите им да издържат на подобни изтезания, в случай че бъдат пленени.
— Окей — отвърна с равен глас Виола.
— Казах им истината, ако това те интересува — добави Тъкър.
— Дори за миг не съм си помислил нещо друго, сър.
— Работата е там, че те са най-добрите оперативни агенти, с които разполагаме в момента. Единствените подходящи за тази мисия. Това може и да не ми е по вкуса, но съм длъжен да загърбя личните си чувства в името на крайната цел.
— Разбирам.
Пръстите на Тъкър нервно забарабаниха по масата.
— Но Маркс се оказа голямо разочарование — добави той.
— Тя е първокласен агент. Не мога да кажа нищо против нея.
— Ако изиграеш картите си както трябва, нищо чудно ти да станеш заместник-директор — подхвърли Тъкър.
Виола видимо се почувства неудобно.
— Моите уважения, господин директор, но аз не ставам за такива постове — отвърна той. — Мисля, че силата ми е в оперативната работа и винаги е била там. Много съм далече от политиката и дългосрочните стратегии.
— Когато човек осъзнава слабостите си, лесно може да ги превърне в предимство.
— Трябва да изчакаме и да видим как ще се развият нещата, сър.
Тъкър кимна.
— Мисията, за която ги подготвяме, вероятно ще се окаже най-важната за последните петдесет години, а може би и за дейността ни като цяло — подхвърли той.
Виола се облегна назад. Очите му леко се разшириха от това признание, но чертите му издаваха скептицизъм.
— Не преувеличавам, Виола. Изобщо не преувеличавам.
Агентът не отговори.
— Мислиш ли, че ще се справят? — попита Тъкър.
— Не бих заложил срещу тях. Вие сте прав, като казвате, че са най-доброто, с което разполагаме в момента.
— По способности, но не и по лоялност. А аз се нуждая и от двете.
— Така и не разбрах какви са причините за враждебността ви към Рийл, сър.
— Не ти трябва да знаеш — отсече Тъкър. — Достатъчно е да те уверя, че тази жена извърши нещо изключително гнусно.
— Наистина трябва да е било такова, за да пожелаете смъртта й.