Рийл понечи да отговори, после спря. Роби изглеждаше несигурен, за пръв път от началото на разговора.
Психолозите мълчаха и чакаха.
— Не знам — промърмори най-сетне Рийл.
Роби не каза нищо.
Спицър и Битърман започнаха да пишат нещо в бележниците си.
— Какво ще стане, ако не можем да дадем категоричен отговор? — вдигна глава Роби. — Ще ни обявите за негодни?
— Това не го решаваме ние — отвърна Спицър. — От нас се очакват само препоръки.
— А какви биха били те сега, в този момент? — попита Рийл.
Спицър погледна колегата си.
— В този момент всеки отговор би бил лишен от смисъл — рече Битърман.
— Защо? — попита Рийл. — Тук сме от известно време, а те едва ли ще ни отпуснат цяла година за размисъл. Все пак трябва да решат дали сме годни за изпълнението на конкретна мисия, нали?
— Отговорът ми е същият — отвърна Битърман, а Спицър само кимна.
— Всъщност искате ли да се върнете на работа? — попита след известно време тя, оглеждайки ги един след друг.
— Тази работа е целият ми живот — отвърна Рийл.
— Това не е отговор — поклати глава Битърман.
— Но е единственият, който мога да дам в момента — каза твърдо Рийл.
— С колко време разполагаме? — попита Роби.
— Трябва да попитате заместник-директор Маркс — отвърна Спицър.
— На нея ли докладвате? — изгледа я Роби. — Или на Еван Тъкър?
— Йерархията е дефинирана ясно. Но при всички случаи нещата ще стигнат до Тъкър. Особено тези.
Роби кимна.
— Приключихме ли?
— Това ли искате? — изгледа го жената. Очевидно имаше предвид не само разговора.
Но въпросът й остана без отговор.
20
Препятствията по маршрута бяха от вида, който убиваше. Нещата в Бърнър Бокс никога не се вършеха половинчато. Единствената разлика беше присъствието на Аманда Маркс, която внимателно наблюдаваше как напредват по стоманеното въже, опънато на трийсетина метра над блатото. Бяха чували, че застоялата вода под тях гъмжи от отровни змии. И това със сигурност беше истина.
Никой от двамата не поглеждаше надолу. Нямаше смисъл.
В крайна сметка се добраха до противоположния край, откриха складираното там оръжие и продължиха напред.
Маркс вдигна ръка и направи знак на Рийл да поеме надясно, оставяйки противоположната посока за Роби.
Преградният огън ги посрещна трийсет секунди по-късно.
С бойни патрони. В света на Роби и Рийл винаги настъпваше момент, след който други муниции просто не съществуваха.
Продължиха да напредват като екип въпреки свистящите над главите им куршуми. Имаха мисия, имаха конкретна цел. Колкото по-бързо стигнеха до нея, толкова по-скоро щеше да спре стрелбата.
Маркс остана на място, тъй като операцията беше планирана за двама. Имаше достатъчно причини да наблюдава действията им с изострено внимание.
Изпита неволно възхищение от безупречния синхрон помежду им. Сякаш всеки знаеше предварително какво мисли другият. Достигнаха набелязаната цел за по-малко от двайсет минути и Маркс даде заповед за прекратяване на стрелбата.
Настаниха се в джипа и поеха обратно. Едва тогава Маркс им съобщи, че имат посетител.
— Кой? — попита Роби.
— Човек, когото познавате много добре.
Джипът ги свали на около километър и половина от обекта и продължи по пътя си. Минута по-късно иззад едно от близките дървета се появи Синия.
— И двамата ми изглеждате в добра физическа форма — отбеляза той.
Както винаги беше с костюм, вратовръзка и излъскани обувки. Насред гората изглеждаше доста странно. Косата му беше бяла, а лицето му бе обсипано с бръчки. Но очите му бяха все така живи и проницателни.
— Благодаря ти — прошепна в ухото му Рийл, докато го прегръщаше.
Роби го гледаше очаквателно.
— Получих телефонно обаждане от човек, който ви е интервюирал на това място — подхвърли Синия.
Роби и Рийл се спогледаха.
— Мъж или жена? — попита Рийл.
— Мъж. Извини се за продължителността на сеанса, както и че са ви понамокрили.
— Много мило от негова страна — отвърна Рийл.
— Освен това ми разкри, че разполага с план Б, в случай че вашето одобрение зацикли.
— Какъв е план Б? — попита Роби.
— Резервен екип за предстоящата мисия. Но вие двамата сте фаворити.
— Поласкани сме — каза Рийл. — А кога ще ни запознаят с мисията?
— За нея знае само един човек в Управлението, но това не съм аз.
— Само един? — вдигна вежди Роби.