— Еван Тъкър, нали? — добави Рийл.
Синия кимна.
— За мен това е крайно необичайно. За подобни мисии трябва да се знае само от тесен кръг, но кръг от един човек ми се струва проблематичен.
— Засега оцеляхме — каза Рийл. — Виждаш ли нещо, което може да промени това?
— Няма да говоря с недомлъвки, защото това няма да ви помогне с нищо. На този етап директорът е абсолютно раздвоен. Нуждае се от вас, но същевременно иска да ви накаже. Засега не е ясно кое от тези противоречиви становища ще вземе връх.
— Той ни подложи на водно мъчение в опит да изтръгне признания — подхвърли Роби. — Според мен това означава, че предимството е на страната на наказанието.
— На пръв поглед е така — съгласи се Синия. — Но за съжаление, нещата са доста по-сложни. По всичко личи, че си променя мнението не с дни, а с часове.
— А ти откъде знаеш? — попита Роби.
— Нали затова сме разузнавателна агенция — отвърна с усмивка Синия. — Законът не забранява да използваме уменията си спрямо вътрешни хора.
— Може би това е причината за появата на Тъкър — подхвърли Роби на Рийл.
— Идвал е тук да се срещне с вас? — попита Синия.
— Искаше да ни „увери“, че не става въпрос за лична вендета и че изтезанията, включително водното мъчение, били част от проверката за годност.
— Повярвахте ли му?
— Не, по дяволите! — гневно каза Рийл. — Няма ли кой да му забрани вендетата?
— Бяха направени опити, но той се заинати. Персоналът е убеден във вината на бившия заместник-директор и онзи анализатор. Според тях и двамата са били предатели, които са си получили заслуженото. За съжаление, не тези хора управляват ЦРУ.
— Доколкото сме осведомени, имало е някаква сделка с президента — подхвърли Рийл.
— Да, там е работата, че конците се дърпат директно от Белия дом. Успях да науча, че от Ситуационната зала е била осъществена конферентна среща, на която са присъствали само президентът, директорът на ЦРУ и съветникът по националната сигурност.
— А екипът за наблюдение? — объркано попита Рийл.
— Освободили са го. Според мен за пръв път в цялата история. Само тримата споменати мъже са били свидетели на онова, което се е случило от другия край на спътника. В пълно нарушение на съществуващия протокол.
— Значи и вицепрезидентът не е бил там — отбеляза Роби.
— Това е твърде показателно — каза Синия. — Обикновено такива неща не минават без него.
— Чакай малко — сепнато го погледна Рийл. — Според теб не са искали свидетели на това, в което са участвали, така ли?
— Да — отвърна възрастният мъж. — Особено ако са се опасявали от евентуален импийчмънт.
— Отстранили са вицепрезидента, за да има кой да поеме властта, в случай че брадвата се стовари върху главата на големия бос — заключи Роби. — Това говори много.
— Тежко престъпление или наказуема постъпка — каза Рийл. — Според Конституцията това е достатъчно за искане на импийчмънт, но интерпретацията е твърде широка.
— Не и в света на разузнаването, откъдето винаги може да изскочи нещо друго — възрази Роби.
— Например покушение срещу държавен глава — каза Рийл и хвърли остър поглед към Синия. — Това има ли нещо общо с предстоящата ни мисия?
— Бих искал да ти отговоря, но не знам.
— Точно затова ударихме Ахмади, преди да завземе властта в Сирия. Още не беше станал държавен глава. Обратното би означавало престъпление.
— А Бин Ладен беше терорист, а не държавен глава — добави Рийл.
Синия се замисли върху чутото, после напълни гърдите си с чистия планински въздух.
— Малко са мишените, поради които президентът би рискувал политическата си кариера — рече той.
— Много малко — кимна Роби. — И между тях със сигурност не фигурира някой брутален диктатор, който мачка страната си. Да не забравяме, че Садам Хюсеин беше обесен не от нас, а от собствените си сънародници. Същевременно Африка няма важно геополитическо значение за нас. Никой не може да твърди, че е свързана с националните ни интереси.
— Аз се сещам за две възможни мишени — промълви Рийл. — Но за тяхното ликвидиране са нужни самоубийствени мисии. — Очите й се заковаха в лицето на Синия. — Мишената е поразена, но същото се случва и с изпълнителите. Могат да влязат, но не и да се оттеглят. Тоест ние сме мъртви.
— От което следва, че директорът вече е взел своето решение — каза Синия. — Но той уж го беше взел и предишния път…
21
Чанг-Ча не познаваше западняк, който прави разлика между китаец и японец, а още по-малко между севернокореец и южнокореец. Това се беше оказало много ценно за нейната работа. За света севернокорейците бяха зли и опасни, докато южнокорейците и японците изобщо не предизвикваха подозрения. Търпяха китайците, защото произвеждаха всичко, което останалите ползваха, а и Китай имаше страшно много пари. Поне така беше чувала.