В следващия миг дулото на пистолета опря в слепоочието му. С тих, но напрегнат глас Чанг-Ча му обясни какво трябва да направи, ако иска да остане жив.
Британецът бавно се претърколи по корем. Тя ловко завърза китките за глезените му със свински опашки. После го преобърна на една страна и насочи лъча на фенерчето си в лицето му. Подхвърли няколко думи на английски и той кимна.
Чанг-Ча отпуши устата му.
Зададе му един въпрос и изслуша отговора. После зададе още четири, но получи отговор само на три от тях.
Кърпата отново влезе в устата му. Острието на ножа потъна още по-дълбоко в раната.
Ако устата му не беше запушена, писъците му със сигурност щяха да събудят целия хотел. Тя измъкна острието и изчака, докато се успокои.
Той я погледна с насълзени от болка очи.
Чанг-Ча дръпна кърпата и повтори последния си въпрос. Той поклати глава и рязко се дръпна назад в опит да избегне ръката й.
После изкрещя.
Или по-скоро се опита.
В следващия миг изпадна в несвяст, улучен от тежкото преспапие с ключа, което тя беше грабнала от близката масичка. Кръв покри лицето му.
Чанг-Ча скочи, грабна телефона от нощното шкафче и се взря в дисплея. Както подозираше, той не беше защитен с обикновена парола, а със скенер за пръстови отпечатъци. Още във влака беше забелязала, че го отключва по този начин. И беше стигнала до заключението, че скенерът най-вероятно прави разлика между отпечатъците на жив и мъртъв човек.
Точно по тази причина още не беше го убила.
Притисна пулсиращия му палец към дисплея и телефонът оживя. Влезе в настройките, изключи автоматичното блокиране и включи режим „полет“. Така телефонът щеше да остане отключен и едновременно с това непроследим.
После се наведе над жертвата си.
Острието на ножа преряза гърлото с хирургическа точност. Очаквайки избликването на артериалната кръв, тя бързо отскочи встрани. Беше го правила много пъти, но не в „Букчан“. Там буквално мечтаеше да усети кръвта върху дланите си.
Ослушва се в продължение на няколко секунди, но не чу нищо. Стените на стария хотел трябва да са доста дебели, каза си тя.
Избърса острието от кръвта, стана и отиде да сложи на вратата табелата „Не безпокойте“. След това се зае да преглежда имейлите и обажданията, записани в паметта на телефона. Не откри кой знае какво и премина на списъка с входящите и изходящите обаждания. В допълнение към обаждането си от улицата британецът беше говорил с още два номера. И двата с кода на Англия.
Третият номер беше по-интересен, защото започваше с 850.
Кодът на Северна Корея. Но номерът след него не беше на британското посолство в Пхенян, който тя знаеше наизуст. Светкавично изчисли часовата разлика. Там би трябвало да е около 8:45 сутринта. Изключи режим „полет“ и натисна бутона за набиране.
Насреща вдигнаха на третото позвъняване. Мъжки глас, който говореше на английски, а не на корейски. Гласът изрече нещо, което повтори няколко пъти. Тя мълчеше и слушаше. После рязко натисна бутона за изключване.
Напусна стаята по начина, по който беше влязла в нея. Но преди това си направи труда да инсценира грабеж и прибра телефона, портфейла, часовника, паспорта и пръстена на жертвата. Не беше си разопаковала багажа и това й помогна да напусне хотела бързо и абсолютно незабелязано в този час на нощта.
Пристигна на гарата точно навреме, за да хване следващия влак. Десет минути по-късно вече се намираше на осем километра от града, в който беше извършила убийство. След още четири часа, далеч преди тялото да бъде открито, тя слезе от влака и хвана първия самолет обратно за Турция.
След всичко това й оставаше само да реши какво да прави.
Или по-скоро, как да го направи.
22
Джесика Рийл свали оръжието, вдигна предпазните наушници и натисна копчето за придвижване на мишената.
Двайсет изстрела. Деветнайсет от тях в смъртоносната зона, един на два сантиметра извън нея. Тя се намръщи. Това не беше достатъчно добра стрелба. Фокусът й се разколеба някъде около четиринайсетия изстрел.
Погледна към Роби, който очакваше приближаването на своята мишена.
Всичките му изстрели бяха попаднали в смъртоносната зона. Очите му се спряха върху нейния лист хартия и устните му се свиха леко.
— Знам — мрачно въздъхна тя.
Беше се справила лесно със стрелковия тест въпреки високите стандарти на Бърнър Бокс. Това беше първият й пропуск след повече от две хиляди патрона, изстреляни от появата им на стрелбището до този момент.
Аманда Маркс се изправи между тях.