— Нова сте — отвърна Роби. — Това, за което говорите, вероятно се е подготвяло дълго време преди вас. Дикарло също не беше достатъчно дълго на тази длъжност, за да разбере какво се случва.
— Тук си прав — кимна Маркс.
— Но заместник-директорът преди нея със сигурност е бил в течение — отбеляза Роби и хвърли кос поглед към Рийл. — Имам предвид Джим Гелдър.
— Гелдър може да е бил замесен в подобно нещо — отвърна тя, избягвайки погледа му. — Той не само прекрачваше границите, той ги унищожаваше. За него отстраняването на някой от лидерите на споменатите страни нямаше да означавало много, дори ако доведеше до Армагедон. — Замълча за момент, после тихо добави: — Всъщност той опита нещо подобно. Беше човек на изненадите. Жалко, че е мъртъв, защото някои от нас биха искали да го убият поне още веднъж.
— Според вас как ще се развият събитията? — попита Роби, обръщайки се към Маркс. — Очевидно задачата ни да ударим подобни мишени е абсолютно незаконна. Как тогава ще я изпълним? Аз със сигурност не съм готов да прикривам когото и да било.
— По време на психологическите тестове постоянно ни задават един и същ въпрос — намеси се Рийл. — Дали ще изпълняваме спуснатите заповеди, или ще измислим свои? Какво ще кажете, госпожо? Как трябва да постъпим, ако получим такава заповед?
След доста продължително мълчание Маркс отчаяно простена:
— Не знам, Джесика! Бог да ми е на помощ, но не знам!
23
Еван Тъкър втренчено гледаше кодирания имейл, който беше прочел поне десетина пъти, но въпреки това съзнанието му отказваше да го приеме.
Лойд Карсън намерен убит в румънски хотел. Предполагаем мотив — грабеж.
Ръцете му трепереха толкова силно, че не беше в състояние да набере отговора. Изправи се, прекоси просторния кабинет и си наля чаша вода. Върна се зад бюрото и погледна монитора си. Внезапно бе обзет от надеждата, че имейлът е изчезнал или — още по-добре, че изобщо не е бил там. Плод на преумората и нищо повече.
Имейлът обаче си стоеше на екрана. Специалният пратеник на Великобритания в Северна Корея Лойд Карсън е бил убит. Подозират грабеж, тъй като липсват личните му вещи — портфейл, часовник, паспорт; мобилен телефон.
Мобилен телефон.
Тъкър вдигна слушалката и издаде кратка заповед, която беше изпълнена моментално.
Не след дълго на екрана се появи съобщение за нов имейл и той кликна с мишката да го отвори.
След което изпита чувството, че ще му прилошее.
На екрана се появи списък на телефонните разговори на Карсън, проведени малко преди смъртта му.
Най-отдолу беше отбелязан часът на последния от тях — рано сутринта по източноевропейско време Карсън беше позвънил на номер в Северна Корея. Един много специален номер, известен на малцина. Въпросът беше дали именно Карсън го беше набрал. Или някой друг — например убиецът му?
Тъкър изпрати секретно съобщение. Беше наясно, че отговорът няма да пристигне веднага, и направи опит да насочи вниманието си към други задачи. Но такива нямаше. Това беше единствената и най-важната задача, а и той не беше в състояние да мисли за нищо друго.
Отговорът дойде два часа по-късно. И го накара да се вцепени от ужас.
В указания час е постъпило входящо обаждане, но насреща са мълчали.
Насреща са мълчали.
Тъкър напрегна въображението си, за да си представи какво се е случило в Румъния. Уплашен от нещо, Карсън променя първоначалния си маршрут, а след това провежда няколко телефонни разговора. Всички с британски абонати с изключение на един. Той е с абонат в Северна Корея. Убиецът разпознава кода на страната и натиска бутона за повторно набиране. Човекът насреща вдига, сигурен, че това отново е Карсън.
Тъкър се облегна назад.
Дали бе това, което си мислеше? Имаше всички основания да подозира, че суперсекретната им операция вече е безнадеждно компрометирана.
Трябваше да информира президента.
Умът му осъзнаваше, че е длъжен да го направи, но ръката му отказа да посегне към телефона.
В крайна сметка реши да започне отначало.
Този телефонен номер беше непроследим. Което може би означаваше, че всичко е наред. Може би.
Нямаше защо да бърза с обаждането в Белия дом. Преди това трябваше да се увери, че операцията не е разкрита. Обратното означаваше незабавно изстрелване на екипа и светкавично изпълнение.
Защото втори шанс нямаше да има.