— Но няма да имат никакви доказателства!
— Те не боравят с факти, сър. Дори голите им обвинения ще предизвикат достатъчно смут и объркване. Фактът, че Карсън е британец, автоматично замесва и нашите приятели в Лондон. А фактът, че генерал Пак изчезва във Франция, ще хвърли петно върху колегите ни в Париж. Никой няма да повярва, че са действали сами, без благословията на Щатите. Това ще бъде истински пир за медиите, сър. Те ще се разровят докрай, ще преобърнат всички камъни. Ще бъдат повдигнати въпроси, отговорите на които трябва да дадем ние. — Тъкър замълча за момент и ги погледна. — Ами ако истината излезе на бял свят? Лично аз нямам никакво намерение да влизам в затвора…
Президентът се изправи, пъхна ръце в джобовете си и нервно започна да крачи напред-назад.
— Това не е истина! — прошепна той. — Не мога да повярвам, че позволих да бъда вкаран в тази… идиотска ситуация!
— Според мен трябва да запазим спокойствие и да обмислим нещата — обади се Потър, но и неговото лице беше пребледняло.
— Лесно ти е да го кажеш, Джош — презрително го изгледа президентът. — Може би защото историята ще отбележи личния ти принос само с някоя глупава бележка под линия. Аз обаче ще понеса цялата тежест на удара. Аз ще бъда президентът в немилост.
— Разбира се, сър — почервеня като рак Потър. — Не го оспорвам. Аз…
Президентът вдигна ръка да го прекъсне и се тръшна в креслото.
— Просто недей, Джош — уморено въздъхна той и се извърна към Тъкър. — Да чуем какво предлагаш.
Шефът на ЦРУ се замисли за момент. Останалите двама не сваляха очи от лицето му.
— Предлагам да открием и ликвидираме генерал Пак, докато все още се намира във Франция, а след това да хвърлим вината върху севернокорейските тайни служби.
— Да го убием?! — зяпна президентът. — Но аз му дадох дума, че…
— Това е минало — прекъсна го Тъкър. — Сега говорим за настоящето. На всичкото отгоре Пак е виновен за цялата бъркотия. Би трябвало да знае, че Карсън е компрометиран и изобщо да не посяга към проклетия телефон! Той се прецака. А когато човек се прецака, трябва да плати цената. Е, това е цената!
— Неговата смърт? — възкликна президентът. — Или по-точно неговото убийство?
— С какво ще ни помогне това? — попита Потър.
— Борбата за власт в Северна Корея никога не спира. Съвсем наскоро имаше неуспешен опит за ликвидирането на Ун. Ще използваме това като алтернативно обяснение, което ще им натикаме в носа — разбира се, с помощта на нашите съюзници. Основната ни теза ще бъде, че те ни обвиняват в нещо, което сами са извършили. Ние отричаме абсолютно всичко, без да навлизаме в детайли, които на даден етап биха могли да ни компрометират. Но всичко това ще бъде възможно само ако пожертваме Пак.
Президентът понечи да каже нещо, после се отказа и замислено поклати глава.
Потър и Тъкър нямаха никакво желание да нарушават мълчанието.
— Дори Соломон би се затруднил в намирането на решение — въздъхна най-после президентът. — Защото става въпрос за избор между страшното и ужасното.
— Така е, сър — съгласи се Тъкър.
— Ако приемем предложението ти, трябва да го направим веднага.
— Екипът ми е готов. Може да потегли незабавно.
— Роби и Рийл? — остро попита президентът.
— Роби и Рийл — каза Тъкър.
Отново настъпи мълчание.
— Взехте ли решение, сър? — попита след продължителната пауза Тъкър.
— Не мога да повярвам, че това се случва — каза унило президентът. — Но то се случва. Извървяхме твърде дълъг път, за да се върнем обратно.
— Боя се, че е така.
— Е, поне не започнахме война, нали? Няма загинали американци.
— Засега — промърмори под носа си Потър.
— Не, сър — твърдо отвърна Тъкър.
Президентът се изправи, обърна се с гръб към него и подхвърли:
— Направи каквото трябва. А когато всичко свърши, можеш да помислиш за кариера извън моята администрация. Приключих с теб, Тъкър.
След тези думи той се обърна и напусна залата.
26
Чакаха. От доста време.
Рийл и Роби се спогледаха при шума от отварянето на вратата и се обърнаха едновременно.
Очакваха появата на Маркс и леко се стреснаха, когато на прага се изправи директорът на ЦРУ Еван Тъкър.
Той енергично се приближи. Фигурата му излъчваше спокойствие и самоувереност. Разкопча сакото си, седна и посегна към бутилката минерална вода на масата. После се обърна към сътрудничката, която бе влязла с него.