Толкова по въпроса. На кого всъщност му пука за един изверг?
По-късно се появи екип, който отнесе тялото на Младши и почисти килията.
Погледът на Ърл остана закован върху черния чувал за трупове чак докато го изнесоха през вратата.
После той затвори очи и се усмихна.
— Лека нощ, Младши — промърмори под носа си.
28
На разсъмване се приземиха на едно частно летище в околностите на Авиньон. Утрото обещаваше да е хладно и слънчево. Митницата не беше никакъв проблем, тъй като не минаха през нея — едно от улесненията за всеки, който каца с необявен полет на частен самолет на територията на верен съюзник.
Роби и Рийл свалиха раниците си от багажното отделение и ги прехвърлиха в каросерията на пикапа, който ги чакаше на пистата. Тя седна зад кормилото, а той се настани на мястото до нея.
Започнаха да се подготвят веднага след срещата с Тъкър и въпреки малкото време опитаха някакво предварително планиране. Което допълниха и разшириха по време на самия полет.
Рийл свали страничното стъкло и изложи лицето си на вятъра. И двамата бяха будували по време на полета, ако не се броеше кратката дрямка непосредствено преди кацането.
— Е? — наруши мълчанието тя.
Роби веднага включи радиото, макар че беше малко вероятно в пикапа да има подслушвателно устройство.
— Генерал Пак — отвърна той.
— Явно Тъкър е прецакал нещата, при това яко. Беше се посрал от страх. Личеше му по изпотената физиономия.
— Генерал от Северна Корея предприема пътуване до Франция. Питам се кой всъщност е бил истинската мишена.
— И двамата знаем кой — стрелна го с поглед Рийл.
Роби извърна глава към прозореца. По това време на годината Южна Франция беше много красива. Лавандулата вече не беше избуяла като през лятото, но още бе свежа и трептяща от живот. В момента обаче и тя му приличаше на изсъхнал кактус.
— Синия подхвърли, че става въпрос за държавен глава. А той почти винаги е прав.
— В случая със Северна Корея това означава само един човек — Ким Чен Ун.
— Но той вече не е мишената — каза Роби.
— На негово място е поставен генерал Пак — рече тя. — Какво се е променило?
— Генерал Пак е вторият човек в страната. Мислиш ли, че той е организирал преврат, подкрепян от нас?
Рийл кимна и забарабани по кормилото.
— Напълно възможно. Военните се стремят към властта. Ние работим с тях, превръщайки ги в свои съюзници.
— Превратите са успешни, когато се провеждат неочаквано. Според мен се е случило нещо, което е елиминирало изненадата.
— Мислиш ли, че президентът е одобрил удар срещу Пак? — подхвърли тя.
— Дори Тъкър няма достатъчно кураж, за да проведе подобна акция на своя глава — отбеляза Роби.
— Но мисията има всички шансове да бъде прецакана, а последиците ще бъдат истинско цунами. И всичко това заради маниакалните планове на Тъкър. От нас се иска само да разчистим след него. После той ще ни посрещне с широка усмивка, сякаш никога не се е опитвал да изтръгне признания от нас чрез възможно най-гадните изтезания. Пак ставаме приятели. Аз отдавна подозирах, че тоя тип е задник, но сега вече съм сигурна в това.
Роби извади пистолета от кобура си и започна да го разглежда. Беше вярното му старо оръжие, което беше използвал при поне дузина мисии. Леко, компактно, с перфектно синхронизирани прицели и ръкохватка, изработена специално за дланта му. Прекрасен образец на прецизната военна изработка.
— Да не би да те обземат съмнения? — отново го погледна Рийл.
— А теб? — отвърна с въпрос той.
Рийл не отговори.
Денят премина в подготовка за удара, включваща и оглед на наетата от Пак вила. Обядваха късно в хотелската си стая с изглед към долината, пъстрееща в ярките цветове на есента. Рийл пристъпи към прозореца с чаша кафе в ръце. Роби остана на масата, за да прегледа детайлите за последен път.
— Запомни ли всичко? — попита той.
— До последния милиметър и микросекунда — кимна Рийл, след което се обърна да го погледне. — Мислил ли си някога да живееш на такова място, когато всичко приключи?
Той се приближи до прозореца и погледна навън.
— Мислил ли си? — настоя тя.
— Веднъж вече ти казах, че не гледам толкова напред в бъдещето.
— Веднъж пък аз ти казах, че вече би трябвало да се замислиш.
— Спокойно и красиво — надникна над рамото й Роби.