— Всеки ден отскачаш до пазара за свежа храна, после се разхождаш или караш колело. Или сядаш в някое кафене и не правиш нищо…
— Това ми звуча като реклама в някое туристическо списание — усмихна се Роби.
— Какво пречи да го имам?
— Абсолютно нищо — стана сериозен той. — Ти спокойно можеш да го имаш.
Тя погледа още известно време панорамата зад прозореца, после се обърна към него с примирена усмивка.
— Да бе. Хайде да се залавяме за работа.
Започваше да се стъмва. Скоро падна непрогледен мрак и двамата напуснаха хотела. Поеха към крайната си цел, като описаха широк кръг.
В случая това беше малка дървена къщичка в сгушено под високи скали селце, на трийсетина километра южно от Авиньон. Наоколо нямаше нищо друго. Спряха на няколко крачки от гората и се заеха да оглеждат обстановката с уредите за нощно виждане. Пред къщичката нямаше кола.
— Мислиш ли, че е капан? — подхвърли той.
— Мисля си го непрекъснато, откакто напуснахме Щатите.
— Аз също.
Роби се насочи към задната част на малката вила, а Рийл пое към входа. По време на посещението си през деня бяха монтирали няколко камери, реагиращи на движение. Включително пред предния и задния вход.
По пътя бяха прегледали записите с помощта на малък таблет. Камерите не бяха уловили нищо с изключение на няколко птици и катерички. Никакви хора. Никакво движение към и от вилата.
Роби стигна до задната врата в момента, в който Рийл се изправи пред предния прозорец. Тук не ставаше въпрос за догадки, защото и двамата използваха портативни радиостанции, с чиято помощ докладваха всяка своя стъпка. В противен случай като нищо можеха да се изпозастрелят.
Огледаха малкото на брой помещения и се срещнаха в коридора отзад. Оставаше им да проверят една последна стая. По всяка вероятност спалня.
От там долетя едва доловим шум, засечен и от двамата. Вътре имаше някой.
Вдигнаха пистолетите си.
— Ще стрелям аз — едва чуто прошепна Рийл и докосна рамото му.
— Защо? — прошепна в отговор той.
— Защото съм единствената причина да си в тази бъркотия.
Няколко безшумни стъпки бяха достатъчни. Роби остана на място да я прикрива, а тя побутна вратата с крак.
Лампата светна. Точно според очакванията им. Оптиката им автоматично се адаптира към по-силната светлина.
На ръба на леглото седеше възрастен мъж по къси гащета и бяла тениска. Беше обут с бели чорапи и чехли. Безупречно сресана коса, спокойно поведение.
Куртката със звезди на пагоните беше внимателно сложена на стола до леглото заедно с шапката.
Тези наблюдения бяха бързо забравени.
Защото цялото им внимание беше насочено към пистолета в ръката на мъжа.
Прицелиха се едновременно.
Но до изстрели не се стигна.
— Не им позволявайте да наранят семейството ми — изрече с ясен глас на английски той. — А на вашия президент кажете да върви по дяволите.
После налапа дулото и натисна спусъка.
29
Роби отпи глътка изстинало кафе и се зае да оглежда останалите присъстващи в стаята. Намираха се в една от тайните квартири на ЦРУ на двайсет километра от Париж.
Рийл се беше облегнала на стената и не гледаше никого.
Заместник-директор Маркс четеше някакъв текст от дисплея на телефона си.
Андрю Виола седеше на един стол и гледаше в пода.
До него седеше Еван Тъкър, забил очи в тавана.
Маркс изключи телефона си и погледна към Роби и Рийл.
— Имате ли да добавите нещо към доклада? — попита тя.
Роби поклати глава.
— Не — отвърна Рийл. — Той явно очакваше появата ни и се застреля, преди да направим каквото и да било. Каза да не им позволяваме да нараняват семейството му и прати по дяволите нашия президент.
Еван Тъкър видимо потръпна. Рийл го изгледа с погнуса, но не каза нищо.
Роби остави кафето си на масата и се изправи.
— Някой ще ни обясни ли какво става сега? — попита той.
Въпросът му беше насочен към Тъкър, а не към Маркс.
Директорът го осъзна последен, главно поради последвалата тишина. Очите му срещнаха втренчения поглед на Роби.
— Какво искаш да кажеш? — бавно попита той.
— Че очаквам да чуя истината.
Роби направи няколко крачки към него. Рийл стори същото.
Виола скочи и застана между тях.
— Мисля, че всички трябва да си поемем дъх и да се успокоим — отчетливо обяви той.
— Отдръпнете се, Роби и Рийл! — заповяда Маркс. — Мисията приключи!
— Силно се съмнявам в това — стрелна я с поглед Рийл.
— Какво искаш да кажеш? — изръмжа Тъкър.