— Често ли домакинстваш? — попита тя.
— Живея сам. Не мога постоянно да се храня навън. Списъкът от манджите ми е ограничен, но достатъчен. — Роби вдигна две кутии и попита: — Паста или ориз?
— Не съм гладна.
— Не си яла през последните четирийсет и осем часа! — възрази той. — Как е възможно да не си гладна? В Бърнър определено не преядохме.
— Добре де, паста — предаде се Рийл.
Роби напълни с вода една голяма тенджера и я сложи на котлона.
— Знаеш, че това всеки момент ще се превърне в голям международен скандал, нали? — подхвърли тя.
— Вероятно — съгласи се той, докато ровеше в шкафа за някакъв готов сос.
Не след дълго откри кутийка маринара и й подхвърли една твърда франзела.
— Нарежи я на дребни парченца и престани да се ядосваш. Доста ще ти помогне, ако си представиш, че Еван Тъкър изведнъж се е превърнал в хляб с маслини.
— Да става каквото ще — каза тя. — Ако поискат, просто няма да го направя. А ти?
— Зависи какво ще поискат и кой ще го поиска.
Роби изсипа спагетите във врящата вода, а след това отвори бутилка вино и напълни две чаши, които извади от шкафа. Подаде едната на Рийл, отпи глътка от своята и се зае да реже някакви зеленчуци.
— Единственото, което знам, е, че Маркс отмени операцията и ни дава почивка — каза той. — За мен тя идва точно навреме. Вече съм прекалено стар за простотиите, на които ни подложиха в Бърнър Бокс. А и ти не си много по-млада от мен.
— Ако пресметнем в кучешки години, аз съм много по-стара от теб — отвърна Рийл. — Така и се чувствам. Като едно старо дръгливо псе.
Роби приключи с рязането и се зае да задушава зеленчуците в тиган с горещо олио. Отпи още глътка вино и погледна към прозореца. Валеше силно.
— Генерал Пак каза да не им позволяваме да изтезават семейството му.
— Вярно — кимна Рийл. — В Северна Корея вината винаги е обща. На тази база са създадени всички концлагери. Ако арестуват родителите и ги изпратят там, с тях отиват и децата. По този начин прочистват поколенията от „нежеланите“, или както там ги наричат.
— Знам. Но си направих труда да проверя Пак. Съпругата му е мъртва. Самият той е прехвърлил седемдесет, което предполага, че и родителите му са мъртви. А деца няма.
— Братя, сестри?
— Не. В протоколите пише, че е бил едно дете.
Рийл пресуши чашата си и я напълни за втори път.
— Странно. Като говорим за роднини, се сещам да те попитам какво става с Джули?
— Тя не ми е роднина.
— Но е най-близкият ти човек.
— За последен път говорих с нея, преди да ни изпратят в Бърнър Бокс.
— Е, сега сме в почивка, значи можеш да й се обадиш.
— А на теб какво ти пука?
— Обичам да живея живота на хората, които са по-нормални от мен. Което означава всички на тази планета с изключение на присъстващите.
Роби погледна часовника си.
— Какво ще кажеш да я поканим на вечеря? — подхвърли той. — Ще отскоча да я взема, а ти ще наблюдаваш тенджерата.
— Сериозно ли говориш?
— Защо не? Тя те харесва.
— Мислиш ли?
— Сигурен съм. Веднъж ми подхвърли, че си много яка.
Рийл се замисли и погледна към врящата тенджера.
— Хич ме няма в кухнята — призна тя. — Какво ще кажеш аз да отскоча да я взема, докато ти сготвиш?
— Става — усмихна се Роби и й подхвърли ключовете на колата.
Джули се оказа свободна и Рийл отиде да я вземе. Момичето седна до нея и я погледна.
— Значи оцеляхте там, където ви бяха изпратили, а?
— Все още не се знае — отвърна Рийл, изчака я да си сложи предпазния колан и рязко потегли.
— Някакви пресни рани? — подхвърли Джули.
— Само вътрешни.
— Те най-много болят.
— На мен ли го казваш?
— Как е Роби?
— Щастлив, че се е прибрал.
— През цялото време следях новините за някоя глобална катастрофа. Идеята беше да отгатна къде се намирате.
— И?
— Никоя не беше достойна за вас — сви рамене Джули, насочи очи към дъжда навън и подхвърли: — Вие с Роби сте доста гъсти, нали?
— Да. Доколкото можеш да си гъст с човек като него.
— Имаш ли друг, с когото си близка?
— Имах. Но вече не.
— Защото не е наблизо?
— Нещо такова.
— Да знаеш, че Роби наистина те уважава.
— Не са много хората, които той уважава — отвърна Рийл.
— Бас държа, че и ти си същата.
— Обучаваха ни заедно, Джули — погледна я Рийл. — Той беше най-добрият. Преди да го срещна, си въобразявах, че аз съм най-добрата, но после признах превъзходството му.