— Да? — погледна го въпросително тя.
— Генерал Пак не е бил сам в момента на смъртта си.
Тя седеше с ръце в скута и търпеливо чакаше продължението.
— Имаме сведения, че е бил посетен от двама американски агенти.
— Те ли са го застреляли? Значи не е било самоубийство?
— Няма как да сме сигурни — каза единият от генералите. — Спокойно може да са инсценирали самоубийството му. Ти прекрасно знаеш колко са коварни!
— Да, знам — кимна Чанг-Ча.
— Вероятно Пак е бил наясно, че предателството му ще бъде разкрито — продължи същият генерал. — По тази причина избяга във Франция под претекста за влошено здраве.
— Но защо точно във Франция? — попита Чанг-Ча.
— Може би защото и друг път е бил там — вдигна рамене Черната куртка. — Известно ни е, че той харесваше всичко френско. Не оценяваше достатъчно славата и красотата на родината.
— Имаме доказателства, че Лойд Карсън, когото ти ликвидира, е работил с американците, въпреки че е британски поданик — обади се вторият генерал. — Освен това проследихме генерал Пак до вилата, където умря, и я поставихме под наблюдение. Двамата американски агенти се появиха тъкмо когато се готвехме да го приберем. Те сложиха камери за наблюдение, но нашите хора успяха да ги избегнат. Беше произведен само един изстрел. Скоро след това се появи екип за почистване, съставен предимно от американци. Всичко това води до извода, че именно те, злите дяволи, стоят зад цялата работа.
— А каква е деликатната мисия, която искате да ми възложите? — попита Чанг-Ча.
Генералите се спогледаха, а след това се извърнаха към Черната куртка. По всичко личеше, че инструктажът е възложен именно на него.
— По наше мнение страхливите американци са планирали да убият нашия Велик вожд, а на негово място да поставят предателя Пак. Това не може да остане ненаказано. Длъжни сме да им дадем мощен и решителен отговор!
— Под каква форма ще бъде този мощен и решителен отговор? — попита тя.
— Око за око, другарко Ии! — отсече Черната куртка.
— Искате смъртта на американския президент? — примига Чанг-Ча.
— Не — каза Черната куртка. — Достатъчно скромни сме да признаем, че това не е по силите ни. Президентът се охранява твърде добре. Но има и друга мишена, върху която ще стоварим нашето отмъщение.
— Коя е тя?
— Той има съпруга и две деца. Именно те ще платят за пъклените му планове. Трябва да умрат, защото са виновни не по-малко от него!
Чанг-Ча се извърна към двамата генерали, които я гледаха с каменни лица. После отново насочи вниманието си към Черната куртка.
— Искате да замина за Америка, за да ги убия? — прошепна тя.
— Трябва да го направиш наведнъж, докато всички са заедно — което е нещо обикновено за тях. Няма как да ги ликвидираме поотделно, защото останалите ще бъдат предупредени.
— Ами ако американците реагират с ответен удар?
— Те са колос на глинени крака. Притежават ядрено оръжие? И ние също. Но за разлика от тях не се страхуваме да го използваме. Те имат какво да губят, така че ще подвият опашки и ще избягат. Защото са страхливци. От теб се иска да разбереш нещо много важно, другарко Ии: ние желаем тази конфронтация. След всичко, което се е случило през годините, най-после ще покажем на света коя страна е по-могъща. Великият вожд е категоричен по този въпрос.
Чанг-Ча направи опит да проумее думите, които я заливаха. А когато го стори, в съзнанието й се появи картина, която беше съвсем различна от надутите фрази. Видя страната си тотално изтрита от лицето на Земята. Но не беше в състояние да направи каквото и да било.
— За да бъде възможно всичко това, трябва да се изработи подробен план, да се събере нужната информация, да се наемат подходящите хора — каза на глас тя.
— Така е и вече работим в тази посока — усмихна се Черната куртка. — Няма да ударим веднага, но когато го направим, светът ще разбере за какво става въпрос. — Той замълча за момент и снизходително добави: — Ти си изключително ценна за нас, другарко Ии. Великият вожд ненапразно те е избрал за тази изключително важна мисия. Знам, че и да загинеш при изпълнението й, ще си горда от неговото доверие. Не мога да си представя по-велико чувство от това!
Чанг-Ча кимна, макар да беше сигурна, че в последния си час няма да мисли нищо подобно.
Черната куртка и генералите нямаха проблем да я изпратят на една очевидно самоубийствена мисия. Но да очакват от нея, че ще посрещне с радост смъртта при заплахата от пълно унищожение на родината й, беше малко прекалено.
— Ще те държим в течение — добави Черната куртка. — А аз лично ще предам сърдечната ти благодарност на Великия вожд, който ти оказва честта да се бориш за благото на отечеството.