Чанг-Ча почтително сведе глава, но отново не каза нищо.
Мъжете си тръгнаха, а тя се приближи до прозореца, за да ги види как се качват в малък военен ван и бързо потеглят.
Вдигна поглед към небето едва когато автомобилът се стопи в далечината. То беше покрито с черни облаци, настъпващи откъм река Тедонган. Но те не можеха да бъдат по-черни от мислите, които се въртяха в главата й.
Тя обърна гръб на прозореца и отиде да довърши отдавна изстиналия чай.
35
Рийл сведе поглед към човека, който беше изиграл една съвсем малка роля за появата й на белия свят. Роби забеляза, че останалите болни наблюдават двойката с нескрит интерес. В душата му се промъкна подозрението, че Ърл Фонтейн предварително ги е информирал за предстоящата визита на единственото си дете, което щеше да го изпрати в отвъдното.
Беше много променен, но Рийл все пак го позна. Под бръчките и увредената кожа действително се криеше лицето на мъжа, който й беше причинявал невероятни страдания. Който беше убил майка й и много други хора.
Реши да го остави да говори.
— Много се радвам, че дойде, мое малко момиченце — изломоти най-сетне той.
— Не съм малка и не съм момиченце — отвърна тя.
— Разбира се, че не си. Но беше, когато те видях за последен път, Сали.
— Вече не се казвам така. Самият ти си причината да ме видиш за последен път толкова отдавна. Когато човек е отвратителен убиец като теб, той няма кой знае какъв избор.
Ърл се ухили до уши на тези горчиви думи.
— Все още си пиперлия — рече той. — Това поне е сигурно. А за избора си права — аз го направих и сега трябва да си понеса последиците. Но много се радвам да те видя тук. Така ще умра по-спокоен.
— Затова ли съм тук според теб? Да се сбогувам като примерна дъщеря? Наистина ли си толкова тъп, или си просто егоист? А може би и двете заедно?
Ърл само махна с ръка.
— Знам, че имаш пълното право да ме мразиш. И тогава, още като малко момиченце, пак беше права. Аз бях мръсник. Зъл и гаден, пълен боклук. Но после постигнах мир със себе си. Не ми остана нищо друго, освен да ти кажа „сбогом“. Надявам се, че и ти ще постигнеш мир със себе си, като ми кажеш „сбогом“. Това беше другата причина за молбата ми да дойдеш. След всичко, което ти причиних, а то е неописуемо грозно и отвратително, имаш пълното право да ме пратиш по дяволите. Но аз и без това съм тръгнал натам. Просто си помислих, че тази визита ще ти помогне да продължиш напред в живота си.
— Наистина ли? — изгледа го Рийл.
— Никога не съм направил нищо за теб, освен да ти причинявам болка. Мислиш ли, че не го знам? Това е единственият ми шанс да направя нещо по-различно.
— Защо? Да се почувстваш по-добре?
— Не. Искам ти да се почувстваш по-добре. Затова започвай, Сали, или както там се казваш сега. Твой ред е, момиче. Хайде, започвай!
— Наистина ли мислиш, че ще сме квит, ако ти се разкрещя? — присви очи тя.
— Не, в никакъв случай — поклати глава той. — Но това е всичко, което мога да ти предложа.
Тя си пое дълбоко дъх и се обърна. Всички затворници бяха заковали очи в нея и в баща й. Роби също. С неразгадаемо изражение на лицето.
— Много мислих какво да ти кажа…
— Бас държа, че е така — ухили се старецът. — Хайде, стреляй!
— Дори и в този момент не съм сигурна кое е добро и кое зло.
— Исках да ти дам шанс да го разбереш, нищо повече. Да направиш избора си. Нищо друго не съм си помислил. Аз съм пълен тъпак, дори не съм завършил гимназия…
— Казаха ми, че умираш.
Ърл повдигна една от тръбичките, закачени за тялото му.
— Държеше ме само мисълта, че ще те видя, миличка.
— Е, вече можеш да се пуснеш — отсече Рийл и тръгна към вратата.
— Хей, няма ли да чуя това, което си ми приготвила?
Тя се обърна.
— Не заслужаваш времето, което би ми отнело това, Ърл. Да ти се ядосам би означавало, че мисля за теб. — Замълча за момент, после добави: — А не го правя.
След тези думи напусна отделението, докато Ърл объркано гледаше след нея. После очите му се спряха върху Роби.
— Ти приятел ли си й?
— Да.
— Тя е сложен човек.
— Да.
— Искаш ли да ми кажеш нещо или пък да заемеш мястото й?
— Не.
— Не?
— Умри, за да приключи всичко. Остави на света да се посмее, Ърл. Защото си бил задник, убивал беззащитни хора. Но дъщеря ти е друга класа.
— Ето това искам. Разкрещи ми се.
— Все тая — въздъхна Роби. — Ако стане така, че се срещнем в отвъдното, ще те убия там. В случай, че реша да си губя времето с жалък нещастник като теб, разбира се.