Ърл го изчакала напусне стаята и доволно се отпусна върху възглавниците. После затвори очи и заспа.
Рийл чакаше Роби в колата.
— Не се получи, а? — промърмори тя.
— Важното е, че го направи. Дойде да го видиш. Каза му каквото мислеше да му кажеш и толкова. По този начин го изхвърли от живота си завинаги.
— Благодаря ти, че беше с мен. Каза ли му нещо, след като си тръгнах?
— Няколко неща. Но май не си струваше да си хабя думите.
— Беше чудовище, когато бях малка. Сега е просто жалък. Дори не мога да повярвам, че някога съм се страхувала от него.
— Защото си пораснала. В хода на този процес човек убива много чудовища.
— Мисля, че си прав.
— Давай да се махаме от тая дяволска дупка.
— Това ми звучи добре.
По обратния път към летището не видяха никого. Камерите бяха твърде далече, но ги снимаха без прекъсване.
Сериозните неща едва започваха.
36
— Ще се върнете ли на работа? — попита Джули.
Роби и Рийл седяха срещу нея. Бяха изминали няколко дни от пътуването им до Алабама. Рийл искаше да отбележи по някакъв начин окончателното си скъсване с миналото и предложи да поканят момичето на вечеря.
Избраха един ресторант в Джорджтаун. Настаниха се в дъното на салона и разговаряха на тих глас, въпреки че в заведението имаше само още двама клиенти.
— По някое време, да — отвърна Рийл.
— В момента сме в почивка — добави Роби. — Този път със съгласието на началството.
— Това означава ли, че последната ви мисия е завършила успешно? — попита Джули.
Двамата се спогледаха.
— Дотолкова, доколкото е възможно, да — отвърна Рийл.
— А ти ще отделиш ли време да обмислиш някои неща? — директно я погледна Джули.
— Пропускам ли нещо? — озадачено ги изгледа Роби.
— Това са женски работи — отвърна Джули.
Рийл не можа да сдържи усмивката си.
— Доколкото ми е известно, ти си живяла в приемно семейство — каза тя.
Момичето кимна.
— Аз също, но не се получи.
— При мен също.
— Ще ни оставиш ли за минутка? — обърна се Рийл към Роби.
— Още женски работи?
— Нещо такова.
— Отивам до тоалетната — надигна се той. — Мъжки работи, знаете…
Рийл го изчака да се отдалечи и се премести до Джули.
— Ходих на посещение при баща ми в Алабама — каза тя. — Роби беше с мен.
— Къде по-точно в Алабама живее баща ти?
— В строго охраняван затвор, със смъртна присъда.
Но е болен от рак и няма как да бъде екзекутиран.
Джули изслуша тази информация невъзмутимо.
— Какво е извършил?
— Много неща. Между които и убийството на майка ми.
Момичето протегна ръка и се вкопчи в рамото й.
— Не мога да повярвам, че ти разказвам всичко това — промълви Рийл. — Първо, защото не те познавам чак толкова добре, и второ, защото си още дете.
— Доста пораснало за годините си — успокои я Джули, изчака няколко секунди и попита: — Защо си отишла да го видиш?
— Помоли да го посетя, преди да умре.
— Защо?
— Искал да оправи нещата, доколкото може. Поне така каза. Но аз не му повярвах, разбира се. Той е зъл човек, Джули. А злите хора никога не се променят.
Момичето закима още преди края на обясненията й.
— Значи не е искал да оправи нещата. А после какво стана?
— Не съм много сигурна. Може би е искал да се изгаври с мен, защото започна да се хили и да сипе глупости. Мисля, че това беше последното му представление, преди да хвърли топа.
— Един зъл човек уби моите родители — таза тихо Джули. — Роби знае за това. Именно той му попречи да убие и мен.
— Радвам се, че ти е помогнал, Джули.
— И аз се радвам, че е помогнал на теб.
— Според мен и двете сме късметлийки, че сме близки с него.
— Но трябва да внимаваш със суперагент Никол Ванс. Тя си пада по Роби. Казах му го, но той не ми повярва. Хич го няма с жените.
Рийл не успя да се сдържи и избухна в смях.
— За пръв път те чувам да се смееш — отбеляза Джули.
— Не го правя често — призна Рийл. — Но смехът ме кара да се чувствам добре.
— В такъв случай е логично да се смееш по-често.
— Не знам дали логиката има място в тези неща.
Помълчаха минута-две и Джули попита:
— Значи са те дали в приемно семейство след онова, което се е случило с майка ти?
— Да — каза Рийл. — Но това не продължи дълго, защото се забърках с наистина лоши хора. Не беше по моя вина. Оказа се, че приемните ми родители бяха близки с тях. Аз обаче не исках да имам нищо общо и започнах да работя с ФБР за залавянето им.