— С ФБР? На колко години беше?
— Малко по-голяма от теб.
— Не те ли беше страх?
— О, умирах от страх! Всеки ден и всяка минута. Но нямах друг изход. В крайна сметка ФБР ги залови, а мен ме вкараха в Програмата за защита на свидетелите. От там отидох в ЦРУ. С това биографията ми на практика се изчерпва. Между другото, много малко хора са запознати с нея…
— Поласкана съм, че ми се довери — отвърна Джули.
— Не се доверявам лесно — каза Рийл.
— Аз също. Но на теб ти вярвам.
В този момент се появи Роби и зае мястото си. Двете го гледаха толкова втренчено, че той се принуди да попита:
— Какво има?
— Нищо — отвърнаха едновременно те.
После Джули се разсмя, а Рийл само изпръхтя.
Откараха Джули до дома й и изчакаха вратата да се затвори след нея.
— Това е едно много специално момиче — промълви Рийл.
— Отдавна ми е известно — кимна Роби. — Вие двете май си паснахте, а?
— В много отношения си приличаме. Знаеш ли какво си помислих, когато я видях за пръв път?
— Какво?
— Че това съм аз, но двайсет и няколко години по-млада. — Рийл замълча за момент и извърна очи към прозореца. — После си помислих и нещо друго…
— Какво? — повтори въпроса си Роби.
— Че от нея ще излезе страхотен агент на ЦРУ.
— Но не с нашата специалност, нали?
Рийл го стрелна с поглед и сви рамене.
— Може би не. Но тя има пъргав ум и страхотна интуиция, които биха й помогнали да стане отличен анализатор. Мисля, че това е добър начин да служиш на страната си.
— Сигурно — отвърна Роби. — Но тя сама трябва да реши.
— Да не би ние сами да решихме?
— Имали сме опции.
— Само лоши опции, Роби. И просто избрахме една от тях. Поне с мен стана така. Е, ти знаеш за моето минало много повече, отколкото аз за твоето. Всъщност не знам нищо за него.
— Не съвсем нищо — поправи я Роби.
— Добре де, не съвсем. Но доста малко.
— Няма кой знае какво за казване. Дори не си струва да го чуеш. А и аз гледам само напред.
— Аз обаче надзърнах в миналото си. Там, в Алабама.
— За кратко. Сега вече можеш да гледаш в бъдещето.
— Точно то, моето бъдеще, ме плаши до смърт.
Прибраха се в апартамента. Роби си направи чай, а на Рийл сипа два пръсти уиски по нейна молба. После седнаха и разговаряха до късно.
— Трябва веднага да си намеря жилище — каза тя, след като пресуши чашата си.
— Докато си търсиш, спокойно можеш да останеш тук.
— Не съм сигурна, че ще се получи.
— Защо? Не бяхме ли заедно в Бърнър, при това за доста продължително време?
— Там имаше камери, наблюдаваха ни.
— Нещо не те разбирам — погледна я с любопитство той.
— Веднъж вече ти предложих, Роби — въздъхна тя. — По време на един полет, помниш ли? И получих отказ. Мразя да получавам откази, защото нараняват гордостта ми. Със сигурност ще направя нов опит, защото така съм устроена.
Роби втренчено я погледна.
— Отказът нямаше нищо общо с теб. Мисля, че ти обясних.
— Именно. Това е обръщане към миналото, а ти каза, че и двамата трябва да гледаме в бъдещето.
Тя стана и му протегна ръка.
— Искаш ли да опитаме отново?
— Сигурна ли си?
— Не, но въпреки това искам да го направя.
Роби понечи да стане, но в същия миг телефонът му звънна.
— По дяволите! — възкликна Рийл. — Не ми пука дали това е Маркс, Тъкър или дори самият президент! Не отговаряй!
Роби се втренчи в дисплея.
— Това е Никол Ванс.
— В такъв случай изобщо не вдигай!
Но той натисна бутона за приемане на разговор.
— Какво има?
Рийл опря длан в гърлото си и започна да прави режещи движения. Той се засмя.
После усмивката му изведнъж се стопи.
— Идвам веднага! — напрегнато рече той.
Прекъсна връзката и вдигна глава към Рийл, чиято физиономия изведнъж се промени.
— Какво?
— Джули.
— Джули?! — ахна Рийл. — Какво се е случило?
— Отвлечена е.
37
Никол Ванс ги чакаше пред къщата, където бяха оставили Джули преди няколко часа. От двете страни на улицата бяха спрели полицейски коли, а пред входа имаше коли на ФБР. Униформените възпираха малката тълпа любопитни граждани, която се беше събрала отвъд загражденията.
— Какво се е случило? — попита Роби.
Преди да отговори, Ванс огледа Рийл от главата до петите.
— Заедно ли бяхте, когато ти се обадих?
— Да — каза Роби. — Заведохме Джули на вечеря, а след това я върнахме тук. Тръгнахме си чак след като вратата се затвори зад нея. Всичко изглеждаше наред.