— Е, не е било наред — отвърна Ванс и хвърли остър поглед към Рийл. — Добре че Джеръм Касиди все пак е успял да се обади в полицията.
— Все пак? — вдигна вежди Роби.
— За малко не са го убили. Започвам да се питам защо не са го направили. А ченгетата се свързаха с нас, тъй като става въпрос за отвличане. Медиите разпространиха съобщението за изчезването на Джули, но засега няма резултат.
— Как са стигнали до нея? — попита Рийл.
— Вероятно са я чакали да се прибере. Касиди вече е бил в безсъзнание.
— Искаш да кажеш, че са проникнали в къщата, след като ние я взехме? — подхвърли Роби.
— Вероятно — каза Ванс. — Справили са се с Касиди и са чакали тя да се прибере.
— Наблюдавали са къщата — каза Рийл.
— Така изглежда — кимна Ванс и хвърли кос поглед към Роби. — Знаем, че има врагове…
Роби отмести очи. Изпита чувството, че силна киселина разяжда стомаха му.
— Някакви улики? — попита Рийл. — Кой би могъл да я отвлече?
— Криминалистите все още работят. Лекарите се опитват да стабилизират Касиди, който вероятно ще ни помогне. Аз обаче не храня кой знае какви надежди. Когато е набрал деветстотин и единайсет, е звучал доста зле. А похитителите не са оставили визитна картичка с информация за контакт.
Рийл кимна и погледна към Роби. Но следващите думи на Ванс я втрещиха.
— Оставили са телефона на Джули. Беше на масичката в антрето, което означава, че не го е изпуснала, а умишлено е оставен там. В него открихме есемес, изпратен горе-долу по времето на отвличането. Автоматичното заключване не беше активирано, вероятно за да можем да го прочетем. Не беше адресиран до Джули, а до някоя си Сали Фонтейн…
Рийл и Роби си размениха многозначителни погледи. Те останаха незабелязани от Ванс, която разговаряше с един от своите хора.
След минута тя приключи и отново се обърна към двамата.
— Казахте, че сте вечеряли заедно. Какво беше поведението й? Изглеждаше ли нервна, уплашена?
— Не — някак разсеяно отвърна Роби. — Точно обратното.
— Забелязахте ли някой да ви следи?
— Не — поклати глава Рийл. — Но едва ли са ни следили, тъй като са знаели много добре откъде сме я взели. Само са изчакали да я върнем обратно.
— Така е — каза Ванс. — Горкото дете. Надявах се, че след всичко, което преживя напоследък, най-после ще я оставят на мира.
— Някакви сведения за въпросната Сали Фонтейн? — подхвърли Роби. — Можете ли да проследите откъде е бил изпратен есемесът?
— Засега не, но работим по въпроса.
— Защо ми се обади? — изгледа я Роби.
— Става въпрос за Джули. Помислих си, че ще искаш да знаеш. Освен това името ти беше отбелязано в телефонния й календар с отметка за тази вечер. Не знаех, че става въпрос за вечеря, но се надявах да получа повече информация от теб.
— За съжаление, не разполагам с такава. Нуждаеш ли се от помощ?
— Официална или неофициална?
— По-скоро второто.
Ванс се замисли за момент, после каза:
— Нямам нищо против, стига да споделяте с мен абсолютно всичко, което можете да откриете. Готова съм да ви отговоря със същото.
— Не знаех, че ФБР е толкова отворено за сътрудничество — отбеляза Рийл.
— О, това не е проблем — изгледа я Ванс. — Особено когато се отнасят с уважение към нас.
Рийл кимна, но не отговори. Явно умът й беше другаде.
— Есемесът до тази Сали Фонтейн — изрече най-после тя. — Какво пише в него?
— Не знам — сви рамене Ванс.
— Защо?
— Използван е някакъв код, който не ни говори нищо.
— Може ли да го видим? — попита Роби.
— Защо, да не би да сте станали дешифровчици?
— Имам известен опит в това — отвърна той.
— Окей — сви рамене Ванс. — Това няма да ни навреди.
Тя набра някакъв номер и петнайсет минути по-късно един от агентите й донесе лист с принтиран текст. Оказа се, че самият телефон вече е опакован и маркиран като веществено доказателство.
Рийл сведе поглед към листа, но лицето й остана безизразно.
— Предлагам да се заемем с това — рече Роби. — Ще ти докладваме какво сме открили.
— Вие двамата пак сте екип, а? — подхвърли Ванс.
— Нещо такова — каза Рийл.
— Ти да видиш — отвърна без ентусиазъм Ванс.
— Ще държим връзка — забързано рече Роби, после стисна лакътя на Рийл и я дръпна да го последва надолу по улицата.
Ванс остана да гледа след тях.
Рийл не каза нищо, преди да стигнат до колата. Влязоха вътре и тя вдигна листа пред очите си.
— Сали Фонтейн — подхвърли Роби.