— Отвлекли са я заради мен — прошепна с треперещ глас тя.
— Няма как да си сигурна, Джесика.
— Напротив — поклати глава Рийл. — Това е клопка, Роби. Просто и ясно.
— Баща ти?
— Искал да ме види, за да се сбогуваме, а? — процеди тя. — Пълни глупости! — Юмрукът й се стовари върху арматурното табло. — Как може да съм толкова тъпа, мамка му?!
— Той е на смъртно легло в затвора, в който лежи вече двайсет години. Едва ли трябва да се опасяваш от него.
— Но не е сам, Роби! Извикал ме е там по съвсем конкретна причина! — Размаха хартията и добави: — А тук пише каква е тя.
— Нима можеш да разбиеш този код?
— Мога, защото аз съм го създала!
— Какво? — смаяно я погледна той.
— Когато бях тийнейджърка и работех под прикритие за ФБР.
— Искаш да кажеш, когато си проникнала в онази неонацистка банда?
— Да. Нуждаеха се от сигурен начин за комуникация и аз им го предоставих. Но те не знаеха, че и ФБР го има.
— Значи става въпрос за същата банда? Нали са били арестувани?
— Това беше преди близо двайсет години, Роби. Мнозина от тях отдавна са на свобода.
— И използват баща ти, за да стигнат до теб.
— Предполагам, че идеята е била негова — мрачно се усмихна тя.
— Какво пише там?
Тя скри лице в шепите си.
— Джесика! Какво пише там?
Рийл бавно вдигна глава.
— Това е ултиматум, Роби — прошепна тя.
— Какъв ултиматум?
— Ако го изпълня, ще освободят Джули жива и здрава.
— Срещу какво? Може би искат теб? Отмъщение след толкова години?
— Отчасти.
— Какво друго искат?
Рийл изхлипа. После тръсна глава да се овладее и каза:
— Искат детето ми!
38
Роби отби до тротоара и изключи двигателя. — Детето ти?! — възкликна той. — Имаш дете?
— Тя вече е голяма. Родих я едва на седемнайсет. — Не знаех.
— Няма го в досието ми. Но лекарката, която ме прегледа в Бърнър, веднага разбра.
— Как?
— По белега. Родих с цезарово сечение.
— Как обаче са разбрали ония диваци от бандата? Рийл избърса очите си и каза тихо:
— Техният главатар е баща на детето ми.
Физиономията на Роби издаваше огромната му изненада. Тя забеляза това и едва чуто добави:
— Той ме изнасили, Роби. Не беше доброволно. Бях едва на шестнайсет. Износих детето и родих само три дни след като ФБР разби бандата. Те влязоха в затвора, аз — в Програмата.
— А бебето?
— Наложи се да я изоставя. Казаха ми, че това е задължително.
— Кой ти го каза?
— Онези, които имаха власт над мен, Роби. Бях на седемнайсет, бях в Програмата. За по-малко от година ме преместиха шест пъти. Накараха ме да свидетелствам срещу онези боклуци и аз го направих. — В гласа й се появи нотка на ожесточение: — При създалите се обстоятелства беше безумие да отглеждам дете, разбираш ли? Можех горе-долу да се грижа за себе си, но не и за пеленаче!
— Значи решението да я изоставиш беше твое?
— Вече ти казах — нямах избор!
— А ако имаше?
— Безсмислено е да го обсъждаме. Изоставих я и това е.
— Каза, че бащата е главатарят на неонацистката банда, който те е изнасилил.
— Да — кимна тя. — Леон Дайкс.
— Каза, че си е намерил добър адвокат и е успял да отърве тежка присъда.
— Да. Въпреки че аз знаех за убийствата на шестима души, поръчани лично от него.
— Но никога не е знаел къде се намираш…
— Докато сама не се набутах в проклетия затвор на Алабама. Вероятно са ни чакали там, а след това са ни проследили. И така са стигнали до Джули.
— Знаеш ли къде е дъщеря ти сега?
Рийл не отговори.
— Знаеш ли? — настоя Роби.
— Чувам те! Нима допускаш, че ще я забъркам в подобно нещо? Защо мислиш, че я търси Дайкс? За да й каже колко много я обича? Да й предложи пари и охолен живот?
— Не знам какво иска от нея, но със сигурност мога да кажа, че теб иска да те убие.
— Едва ли толкова, колкото аз него!
— Най-вероятно не знае с кого си има работа — отбеляза Роби.
— Какво искаш да кажеш?
— Научил е, че си била в Програмата, но не знае коя си сега. Ако знаеше, едва ли щеше да посмее да нанесе този удар.
Тя кимна, помълча малко, а после попита:
— С какво помага на Джули всичко това?
— Не знам — въздъхна Роби. — Защо не са опитали да пипнат теб, ако приемем, че наистина са ни проследили? Защо им е да отвличат Джули?
— Защото са знаели къде се намирам аз, но не и къде е дъщеря ми. А Дайкс е абсолютно наясно, че никога няма да разбере от мен.
— Джули е примамката. Или излагаш дъщеря си на опасност, или Джули умира.