— Тя е бременна! — възкликна Джули.
— Да, с моето дете. Плодът на нашата любов, както казвах някога.
— Но тук тя е на моите години, а ти — на средна възраст. Да не би да си и педофил отгоре на всичко?
Ударът я изхвърли от стола и я запрати на пода от отъпкана глина. Миг по-късно хората зад гърба й я вдигнаха и отново я тръшнаха на стола. Униформеният насреща й разтриваше кокалчетата си.
— Прости ми този изблик на гняв. Но твоите думи ме засегнаха дълбоко.
Джули избърса окървавените си устни и се втренчи в него.
— Ние бяхме много влюбени — добави мъжът. — Въпреки голямата разлика във възрастта ни.
— Но вече не сте — отбеляза тя, срещна въпросителния му поглед и добави: — След като отвличаш мен, за да стигнеш до нея.
— Вярно е, че нещата се променят с времето — каза той. — Но моите чувства все още са живи.
— А детето?
— Още едно празно място в сърцето ми. Което много искам да запълня.
— Познаваш ли бащата на Сали?
— Ърл? О, да, приятели сме.
— Сигурно е така. Чрез него стигна до нея и до мен, нали?
— Ти наистина си много умна за възрастта си. Човек като теб би могъл да ми е много полезен.
Джули пропусна тези думи покрай ушите си.
— И сега какво? — изгледа го тя.
— Вече осъществихме контакт. Всеки момент очакваме отговор.
Разнесе се звънене. Джули се огледа, преди да разбере, че идва от джоба на мъжа.
Той измъкна телефона си и се взря в дисплея.
— Като говорим за вълка…
След тези думи стана и напусна малката стаичка.
40
— Как предпочиташ да те наричам — Сали или Джесика?
— Как си, Леон? — отвърна с въпрос Рийл. — Още ли се заключваш някъде, за да поиграеш с малката си свастика?
Леон Дайкс се усмихна и погледна към вратата, зад която беше Джули.
— Прекрасно е отново да чуя гласа ти, Сали.
— Нека живеем в настоящето. Името ми е Джесика.
— Добре, Джесика.
— Кажи много здраве на Ърл, когато го видиш пак. Сърцето ми се стопля при мисълта, че двамата сте си останали близки.
— Истината е, че никога не ми е пукало за баща ти. Той е див и необразован, а аз съм доктор на науките.
— Кои науки, Леон? Може би хитлеристка в Университета на откачалките?
— Политология в „Бъркли“.
— Признавам, че това е новина за мен.
— Но баща ти все пак свърши някаква работа. Вярно, че умираше, но неудовлетворен.
— Нека позная: това е било последната точка в списъка му, нали?
— Всъщност това беше общата ни цел. Ти ми костваше няколко години в затвора.
— Това, което направи, трябваше да ти коства живота! Получи една направо смешна присъда само защото не ми позволиха да свидетелствам срещу теб!
— Но в замяна на това разби цялата ми организация. Трябваше ми доста дълго време, за да я изградя отново.
— Браво на теб. А сега да поговорим за бъдещето.
— Джули е много интелигентно момиче. Би могла да стигне далече. Но дали ще получи този шанс?
— Ако я пуснеш — да.
— Наистина бих искал да я пусна, но срещу определена цена.
— Имам някакви пари в пенсионния фонд.
— Цената сте ти и дъщеря ми.
— Тя не е твоя дъщеря.
— Аз съм биологичният й баща.
— Ти ме изнасили.
— Според теб. Но това не променя статута ми.
— Променя го, и още как. Всъщност съдът отдавна се произнесе по този въпрос.
— Аз не попадам под юрисдикцията на американските съдилища.
— Не съм много сигурна как си стигнал до това заключение, но не искам да навлизаме в тази тема. Ще получиш мен срещу Джули. В крайна сметка искаш мен, нали?
— Теб и детето ми.
— На това му се казва компромис, Леон. Човек никога не получава всичко, което иска.
— Ако не се съгласиш, ще забременя Джули и ще я задържа, докато роди. А после ще я убия. По този начин ще получа детето си. Това са моите условия, Джесика. Не подлежат на преговори. Познаваш ме достатъчно добре.
Рийл забави отговора си.
— Ще ми трябва време, за да открия Лора — промълви най-сетне тя.
— Лора? Кръстила си я на…
— На майка ми.
— Казах ти, че името й ще е Ева.
— Нямах никакво намерение да кръщавам детето си на любовницата на Адолф Хитлер! — отсече Рийл.
— Те са имали напълно законен брак. Ева Браун е била голямата любов на Фюрера.
— Жени се за нея, а след това я убива. Голяма любов, няма що.
— Не ми се спори с теб по политико-философски въпроси. Неговият ум е бил твърде напредничав, за да бъдат разбран от хора като теб.
— И слава богу.