— Давам ти два дни, за да откриеш „Лора“. След това ще получиш инструкции за размяната.
— Виж какво, Леон. Не мога ей така да й отнема сегашния живот, за да ти я предам.
— В такъв случай ще намеря друг начин да стигна до теб. Джули ще ми роди ново дете, след което ще ти изпратя главата й. Нещата са много прости, Сали. Няма смисъл да се тревожиш. Ти си жена и трябва да се съобразяваш с ограниченията, които има всяка жена. Ако си спомняш, често съм ти говорил на тази тема.
— Да, но именно тази жена сложи край на ужасите, които вършеше!
— Просто извади невероятен късмет, Сали.
— Защото бях по-умна от теб!
— Искаш ли да получиш главата на момичето още сега? — изръмжа Дайкс.
— Обади ми се след два дни — отвърна с равен глас Рийл.
— Бъди сигурна, че ще го направя.
— Имай предвид, че много ще съжаляваш, ако Джули пострада!
— Вече я ударих веднъж. Държеше се непочтително, а знаеш, че не търпя това. Два дни, Сали. Моля те, бъди готова да ми дадеш това, което искам.
Връзката прекъсна.
Рийл остави телефона на масата, без да поглежда към Роби, който беше чул всичко.
— Наистина е луд — отбеляза той.
— Повече от луд, Роби. Той е чудовище!
— Спомена, че не са ти позволили да свидетелстваш срещу него. Защо?
— Вече бях част от ЦРУ. Те ми забраниха. Опитах всичко възможно, но нямах дори двайсет и успяха да ме сплашат. Никога няма да си го простя. Никога!
— Много добре те разбирам.
— Освен това Дайкс е патологичен лъжец и изобщо няма намерение да освободи Джули. Без значение как ще постъпя.
— Дори не съм си помислял, че ще го направи доброволно.
— Какво правим тогава?
— Освобождаваме Джули, а след това заковаваме този боклук.
— Звучи ми като план. Но как предлагаш да го осъществим?
— Бас държа, че той очаква все още да си в Програмата за защита на свидетелите.
— Възможно е.
— Същевременно няма представа с какво се занимаваш, нали?
— Имаш предвид, че съм хладнокръвен убиец? — мрачно го изгледа Джесика. — Не, няма представа.
— Имах предвид нещо друго — поклати глава Роби. — Че си държавен служител със специални умения, който знае как да се грижи за себе си.
— Добре.
— Не знае и за мен, нали?
— Не. Всъщност в затвора бяхме заедно. Може би са му докладвали, че си с мен.
— Но няма представа с какво се занимавам. Дълбоко се съмнявам, че ще открие за два дни.
— Съгласна съм.
— Знаеш ли какво си мисля?
— Какво?
— Че той е този, който трябва да се страхува.
Рийл се замисли върху тези думи.
— Боже, какъв съм идиот! — поклати глава тя.
— Не си идиот. Просто си много стресирана и изпитваш силно чувство на вина. Повечето хора не са способни да се справят с подобна комбинация.
— Но аз не съм като повечето хора, нали? Забравих го, защото неволно разсъждавах като тийнейджър. Но сега вече всичко е наред — изправи се тя. Помълча известно време и добави: — Това може да се окаже благословия, Роби. Използвал е стареца, за да стигне до мен. Но изобщо не е погледнал нещата от обратната страна.
— В смисъл?
— В смисъл, че това е единственият начин аз да го докопам. Нещо, за което мечтая от двайсет години. А сега самият той ми предлага този шанс. Ще го накарам дълбоко да съжалява, че се е захванал с мен и причинява страдания на някого, когото обичам!
— Това вече е онази Джесика Рийл, която познавам — усмихна се Роби. — Този път копелето със сигурност ще влезе в затвора до живот!
— Ако изобщо стигне до съд — тихо отвърна Рийл. — Не бих се обзаложила за това, Роби. Дори не бих си го помислила. Защото този мръсник е… мой!
След тези думи тя се обърна и излезе, а Роби остана да гледа след нея.
Беше много доволен, че не се казва Леон Дайкс.
41
Леон Дайкс седна срещу Джули, която лакомо унищожаваше храната в чинията пред себе си. Когато приключи, тя избърса устни, отпи глътка вода и се облегна назад. Лицето й беше подуто от удара.
— Искаш ли нещо? — попита тя.
— Как се запозна с Джесика?
— Защо искаш да знаеш?
— Защото е по-добре да знаеш някои неща, отколкото да не ги знаеш.
— Запозна ни един мой приятел.
— В затвора са се представили като Джесика Рийл и Уил Роби. Направих си труда да ги проверя и установих, че за тях се знае много малко. Всъщност почти нищо.
— Това не ми е известно.
— Мисля, че ти е известно, при това много добре. Знаеше ли, че Сали, или Джесика, е била вкарана в Програмата за защита на свидетелите?
— Заради теб, нали?