— Според мен този Уил Роби също е част от Програмата — може би шериф, получил задачата да я пази.
— Може би.
— Този отговор не ме задоволява.
— Вече ти казах, бяхме само приятели.
— Приятелите не рискуват живота си един за друг. А Джесика предложи себе си, за да бъдеш освободена. Питам се защо го прави?
— Защото е добър човек — небрежно отвърна Джули. — Но хора като теб трудно могат да разберат това.
— Арогантното ти поведение пред лицето на сериозни неприятности наистина заслужава учудване и възхищение.
— Аз съм сложна личност.
— Искам да ми разкажеш всичко, което знаеш за Джесика Рийл и този Уил Роби.
— Вече ти казах всичко за Джесика. А Уил Роби всъщност не го познавам. Снощи го срещнах за пръв път.
Дайкс изглеждаше така, сякаш не я слушаше.
— А случайно и ти да си в Програмата? — подхвърли той. — Там ли се запознахте?
— Защо мислиш така?
— Защото си направих труда да проуча и теб. Но резултатите също се оказаха оскъдни… Това ми създава известни проблеми.
— Не съм в Програмата — отвърна Джули. — Но не мисля, че хората, които я управляват, имат навик да събират двама свидетели на едно място, а още по-малко пък да им съобщават истинските им имена.
— Твърде си млада, за да си била в Програмата по времето на Сали.
— Джесика.
— За мен тя винаги ще си остане Сали Фонтейн.
— Както искаш — каза Джули.
— Баща й успя да се свърже с нея именно чрез Програмата. Не знам дали все още е в нея, или само са взели от там координатите й, за да й предадат съобщението му.
— Аз също не знам.
— Мисля, че лъжеш.
— Мисли каквото си искаш.
— Ще ти задам няколко въпроса. Ако не получа отговор, ще ти ги задам по-настоятелно. Това едва ли ще ти е приятно…
Дайкс плесна с ръце. Вратата веднага се отвори. Явно човекът на прага беше чакал да го повикат.
Огромен, но с добре скроена униформа. Явно групата на Дайкс имаше възможност да харчи за униформи повече пари, отколкото правоохранителната система на Алабама.
Надзирателят Албърт се втренчи в нея. В едната си ръка държеше нажежен до червено шиш — от онези, които се използват за разпалване на огъня. В другата имаше лъскав от честа употреба камшик.
— Това е главният ми следовател — представи го Дайкс. — Той ще ти прави компания известно време, освен ако не се сетиш за нещо.
Джули местеше поглед между Албърт и Дайкс.
— Какво искаш да знаеш? — попита с треперещ глас тя.
— Всичко.
— В такъв случай ще ти разкажа какво знам аз.
42
— Искам да говоря с нея — каза Рийл.
— Няма да стане — отвърна Дайкс.
— Тогава забрави за мен. Познавам те добре. Вероятно вече е мъртва. Нямам никакво намерение да излагам себе си и Лора на излишни рискове.
— Толкова си досадна! — изпусна пресилена въздишка Дайкс. — Това беше една от най-неприятните ти черти.
— Искам да говоря с нея веднага! — отсече Рийл.
След малко в слушалката прозвуча гласът на Джули.
— Добре съм — обяви тя.
— Съжалявам за всичко това, Джули. Причиниха ли ти болка?
— Нищо особено. В момента стоят на крачка от мен и дебнат да не кажа нещо излишно.
— Знам. Искам само да те уверя, че всичко ще завърши добре. Каквото и да се случи!
— Окей — отвърна момичето, после издаде тихо възклицание и в слушалката прозвуча гласът на Дайкс:
— Е, вече се увери, че всичко е наред, нали?
— Надявам се, че и занапред ще е така! — изсъска Рийл.
— Не си в положение да отправяш искания. И не се опитвай да вкараш в играта приятелчето ти от Програмата за защита на свидетелите.
— Какво?
— Малката ти приятелка ми разказа всичко. Все още си в Програмата и се готвиш да сключиш брак с нейния настойник Джеръм, който е много богат човек.
— Мръсник! — изръмжа тя. — Изтезавал си я, нали?
— Една заплаха беше достатъчна. Тя все още е дете. Проницателна, но все пак дете, което живее в свой измислен свят. Опита се да ми пробута историята, че била отвлечена от някакъв саудитски принц, но си призна всичко в момента, в който зърна моя… хм, главен следовател…
— Тя е дете, Леон — отвърна със заплашителна нотка Рийл.
— Ами тогава да се държи като дете, а не да ме будалка с разни глупави истории. Между другото, осведоми ме и за твоя приятел Роби. Или може би трябва да кажа шериф Роби? Хич и не си помисляй да го замесваш. Ще ви зърнем отдалече и нейният труп ще бъде всичко, което ще заварите тук.
— Тогава как ще направим размяната?
— Свърза ли се с Лора?
— Ако не бях, едва ли щях да разговарям с теб.