Един от мъжете измъкна палка детектор. Уредът записука, когато се доближи до часовника на Рийл. Бандитът се ухили, смъкна го от китката й и го размаза на пода с тежката си обувка.
— Не се получи — обяви той.
Неуспяла да скрие недоволството си, Рийл рязко вдигна косата си нагоре и я превърза с ластика, а след това стрелна с поглед другата жена.
— Мислехте си, че сме някакви загубеняци, а? — подхвърли най-едрият от похитителите и заплашително изръмжа: — Почакайте, още нищо не сте видели!
Сложиха им пластмасови белезници и ги принудиха да легнат на пода. Миг преди да се затръшнат вратите и ванът да потегли, Рийл успя да зърне фаровете на две приближаващи се коли. Май сме цял кортеж, помисли си тя.
Настилката беше доста неравна и двете жени започнаха да се плъзгат насам-натам по пода, когато ванът увеличи скоростта. Насядалите от двете им страни мъже се възползваха от това, за да ги ритат и блъскат.
— Там ви е мястото, кучки! — изкрещя един от тях под бурния смях на останалите. — В прахта!
Според изчисленията на Рийл пътуваха около час, преди колата да позабави ход. През това време направиха много завои, поемаха дори в обратна посока. Шофьорът вероятно предприемаше тези маневри за заблуда на евентуалните преследвачи.
В близост до тях се разнесе боботенето на мощни мотоциклети, засвириха клаксони. Сякаш банда рокери приветстваше своите нацистки приятели. Някакъв камион с рев профуча покрай вана.
Десетина минути по-късно съвсем намалиха ход, преодоляха серия дупки по настилката и най-после спряха. Вратите се отвориха. Пленените жени бяха изправени на крака и избутани навън.
Рийл се обърна и нанесе силен ритник на един от похитителите, който я плесна по задните части. В отговор той я блъсна и тя падна, лишена от опората на ръцете си. Мъжът се изсмя, сграбчи конската й опашка и я дръпна да става. Миг по-късно престана да се смее, защото коляното на Рийл потъна в слабините му и той се просна в прахта с посивяло лице.
Колегата му наблизо измъкна пистолет и го насочи към главата й.
— Достатъчно! — обади се един глас.
Рийл вдигна глава и срещна погледа на Леон Дайкс.
Беше облечен в черна есесовска униформа, почти невидима в мрака. Виждаха се само червените ленти на ръцете му, които наподобяваха кървави рани.
— Поканете гостите да влязат — заповяда Дайкс, изчака Рийл да се приближи и подхвърли с любезна усмивка: — Радвам се да те видя, Сали.
Той погледна младата жена.
— А това е Ева, така ли?
— Лора — студено го поправи Рийл.
— Наистина ли е тя? — подхвърли той. — Всъщност това лесно може да се провери.
Въведоха ги в малка стая и вратата се затръшна. Към тях пристъпи един мъж, който държеше нещо в ръце. След това устите на пленниците бяха насилствено отворени и мъжът взе проби от вътрешната страна на бузите им.
— На мен също ми взеха ДНК проба — подхвърли Дайкс и вдигна малката запечатана епруветка, която държеше в ръка. Мъжът извади още две подобни стъкленици и внимателно сложи вътре найлоновите клечки с памучни върхове. — След двайсет и четири часа ще бъдем абсолютно сигурни дали е моето дете. — После пристъпи към Рийл и я сграбчи за рамото. — Ако да — чудесно! — Свободната му ръка погали лицето на жената, която инстинктивно се дръпна. — Но ако не е, ти ще умреш, Сали — добави с равен глас Дайкс. — А тя ще стане моя наложница. Джули пък ще бъде майка на детето ми. Във всички случаи печеля.
— А ако е твоето дете? — рязко попита Рийл.
— Пак ще спечеля, защото ще умреш по ужасяващ начин. Така ще остана с дъщеря си, която ще ми роди още деца. А когато ми омръзне, Джули ще заеме мястото й.
Дайкс леко шляпна жената по бузата.
— А на мен бързо ми омръзва — добави той. — Що се отнася до теб, Сали, ти никога не можеше да задържиш вниманието ми. Това беше основната ти слабост.
— Значи думата ти не означава нищо, така ли? — гневно процеди Рийл.
— Напротив, думата ми е ненарушима, но само когато я давам на равни. Ти никога не си ми била равна и няма да бъдеш. Ти си нищожество. Спокойно би могла да си еврейка или негърка. Или, Бог да ни е на помощ — мексиканка!
— В едно нещо си прав — сухо отвърна Рийл. — Не си ми равен! Къде е Джули?
— Защо да ти позволявам да я видиш?
— Защото можеш. И защото го искаш. Няма друг начин да покажеш, че държиш и двете ни в своята власт. Хайде, признай го и давай да вършим работа.